Proverbs 8

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

¿NO clama la sabiduría, Y da su voz la inteligencia?

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

En los altos cabezos, junto al camino, Á las encrucijadas de las veredas se para;

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

En el lugar de las puertas, á la entrada de la ciudad, Á la entrada de las puertas da voces:

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Oh hombres, á vosotros clamo; Y mi voz es á los hijos de los hombres.

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Entended, simples, discreción; Y vosotros, locos, entrad en cordura.

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Oíd, porque hablaré cosas excelentes; Y abriré mis labios para cosas rectas.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Porque mi boca hablará verdad, Y la impiedad abominan mis labios.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

En justicia son todas las razones de mi boca; No hay en ellas cosa perversa ni torcida.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Todas ellas son rectas al que entiende, Y razonables á los que han hallado sabiduría.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Recibid mi enseñanza, y no plata; Y ciencia antes que el oro escogido.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Porque mejor es la sabiduría que las piedras preciosas; Y todas las cosas que se pueden desear, no son de comparar con ella.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Yo, la sabiduría, habito con la discreción, Y hallo la ciencia de los consejos.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

El temor de JEHOVÁ es aborrecer el mal; La soberbia y la arrogancia, y el mal camino Y la boca perversa, aborrezco.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Conmigo está el consejo y el ser; Yo soy la inteligencia; mía es la fortaleza.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Por mí reinan los reyes, Y los príncipes determinan justicia.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Por mí dominan los príncipes, Y todos los gobernadores juzgan la tierra.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Yo amo á los que me aman; Y me hallan los que madrugando me buscan.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Las riquezas y la honra están conmigo; Sólidas riquezas, y justicia.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Mejor es mi fruto que el oro, y que el oro refinado; Y mi rédito mejor que la plata escogida.

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Por vereda de justicia guiaré, Por en medio de sendas de juicio;

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

Para hacer heredar á mis amigos el ser, Y que yo hincha sus tesoros.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

JEHOVÁ me poseía en el principio de su camino, Ya de antiguo, antes de sus obras.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Eternalmente tuve el principado, desde el principio, Antes de la tierra.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Antes de los abismos fuí engendrada; Antes que fuesen las fuentes de las muchas aguas.

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

Antes que los montes fuesen fundados, Antes de los collados, era yo engendrada:

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

No había aún hecho la tierra, ni las campiñas, Ni el principio del polvo del mundo.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Cuando formaba los cielos, allí estaba yo; Cuando señalaba por compás la sobrefaz del abismo;

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

Cuando afirmaba los cielos arriba, Cuando afirmaba las fuentes del abismo;

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

Cuando ponía á la mar su estatuto, Y á las aguas, que no pasasen su mandamiento; Cuando establecía los fundamentos de la tierra;

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

Con él estaba yo ordenándolo todo; Y fuí su delicia todos los días, Teniendo solaz delante de él en todo tiempo.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Huélgome en la parte habitable de su tierra; Y mis delicias son con los hijos de los hombres.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Ahora pues, hijos, oídme: Y bienaventurados los que guardaren mis caminos.

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Atended el consejo, y sed sabios, Y no lo menospreciéis.

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Bienaventurado el hombre que me oye, Velando á mis puertas cada día, Guardando los umbrales de mis entradas.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Porque el que me hallare, hallará la vida, Y alcanzará el favor de JEHOVÁ.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Mas el que peca contra mí, defrauda su alma: Todos los que me aborrecen, aman la muerte.