Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

CIERTAMENTE tiempo limitado tiene el hombre sobre la tierra, Y sus días son como los días del jornalero.

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Como el siervo anhela la sombra, Y como el jornalero espera el reposo de su trabajo:

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Así poseo yo meses de vanidad, Y noches de trabajo me dieron por cuenta.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Cuando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Y mide mi corazón la noche, Y estoy harto de devaneos hasta el alba.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Mi carne está vestida de gusanos, y de costras de polvo; Mi piel hendida y abominable.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Y mis días fueron más ligeros que la lanzadera del tejedor, Y fenecieron sin esperanza.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Acuérdate que mi vida es viento, Y que mis ojos no volverán á ver el bien.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Los ojos de los que me ven, no me verán más: Tus ojos sobre mí, y dejaré de ser.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

La nube se consume, y se va: Así el que desciende al sepulcro no subirá;

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

No tornará más á su casa, Ni su lugar le conocerá más.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Por tanto yo no reprimiré mi boca; Hablaré en la angustia de mi espíritu, Y quejaréme con la amargura de mi alma.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

¿Soy yo la mar, ó ballena, Que me pongas guarda?

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Cuando digo: Mi cama me consolará, Mi cama atenuará mis quejas;

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

Entonces me quebrantarás con sueños, Y me turbarás con visiones.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Y así mi alma tuvo por mejor el ahogamiento, Y quiso la muerte más que mis huesos.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Aburríme: no he de vivir yo para siempre; Déjame, pues que mis días son vanidad.

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

¿Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, Y que pongas sobre él tu corazón,

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Y lo visites todas las mañanas, Y todos los momentos lo pruebes?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

¿Hasta cuándo no me dejarás, Ni me soltarás hasta que trague mi saliva?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Pequé, ¿qué te haré, oh Guarda de los hombres? ¿Por qué me has puesto contrario á ti, Y que á mí mismo sea pesado?

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

¿Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? Porque ahora dormiré en el polvo, Y si me buscares de mañana, ya no seré.