Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

Y RESPONDIÓ Job y dijo:

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

¡Oh si pesasen al justo mi queja y mi tormento, Y se alzasen igualmente en balanza!

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

Porque pesaría aquél más que la arena del mar: Y por tanto mis palabras son cortadas.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Porque las saetas del Todopoderoso están en mí, Cuyo veneno bebe mi espíritu; Y terrores de Dios me combaten.

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

¿Acaso gime el asno montés junto á la hierba? ¿Muge el buey junto á su pasto?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Comeráse lo desabrido sin sal? ¿Ó habrá gusto en la clara del huevo?

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Las cosas que mi alma no quería tocar, Por los dolores son mi comida.

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

¡Quién me diera que viniese mi petición, Y que Dios me otorgase lo que espero;

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

Y que pluguiera á Dios quebrantarme; Que soltara su mano, y me deshiciera!

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Y sería aún mi consuelo, Si me asaltase con dolor sin dar más tregua, Que yo no he escondido las palabras del Santo.

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

¿Cuál es mi fortaleza para esperar aún? ¿Y cuál mi fin para dilatar mi vida?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

¿Es mi fortaleza la de las piedras? ¿Ó mi carne, es de acero?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

¿No me ayudo cuanto puedo, Y el poder me falta del todo?

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

El atribulado es consolado de su compañero: Mas hase abandonado el temor del Omnipotente.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Mis hermanos han mentido cual arroyo: Pasáronse como corrientes impetuosas,

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

Que están escondidas por la helada, Y encubiertas con nieve;

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

Que al tiempo del calor son deshechas, Y en calentándose, desaparecen de su lugar;

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Apártanse de la senda de su rumbo, Van menguando y piérdense.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Miraron los caminantes de Temán, Los caminantes de Saba esperaron en ellas:

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

Mas fueron avergonzados por su esperanza; Porque vinieron hasta ellas, y halláronse confusos.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Ahora ciertamente como ellas sois vosotros: Que habéis visto el tormento, y teméis.

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

¿Os he dicho yo: Traedme, Y pagad por mí de vuestra hacienda;

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

Y libradme de la mano del opresor, Y redimidme del poder de los violentos?

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Enseñadme, y yo callaré: Y hacedme entender en qué he errado.

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

¡Cuán fuertes son las palabras de rectitud! Mas ¿qué reprende el que reprende de vosotros?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

¿Pensáis censurar palabras, Y los discursos de un desesperado, que son como el viento?

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

También os arrojáis sobre el huérfano, Y hacéis hoyo delante de vuestro amigo.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Ahora pues, si queréis, mirad en mí, Y ved si miento delante de vosotros.

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Tornad ahora, y no haya iniquidad; Volved aún á considerar mi justicia en esto.

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

¿Hay iniquidad en mi lengua? ¿No puede mi paladar discernir las cosas depravadas?