Job 4

4:1

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Y RESPONDIÓ Eliphaz el Temanita, y dijo:

4:2

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Si probáremos á hablarte, serte ha molesto; Mas ¿quién podrá detener las palabras?

4:3

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

He aquí, tú enseñabas á muchos, Y las manos flacas corroborabas;

4:4

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Al que vacilaba, enderezaban tus palabras, Y esforzabas las rodillas que decaían.

4:5

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Mas ahora que el mal sobre ti ha venido, te es duro; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

4:6

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

¿Es éste tu temor, tu confianza, Tu esperanza, y la perfección de tus caminos?

4:7

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Recapacita ahora, ¿quién que fuera inocente se perdiera? Y ¿en dónde los rectos fueron cortados?

4:8

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Como yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.

4:9

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Perecen por el aliento de Dios, Y por el espíritu de su furor son consumidos.

4:10

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

El bramido del león, y la voz del león, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

4:11

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

El león viejo perece por falta de presa, Y los hijos del león son esparcidos.

4:12

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

El negocio también me era á mí oculto; Mas mi oído ha percibido algo de ello.

4:13

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

En imaginaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,

4:14

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Sobrevínome un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos:

4:15

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Y un espíritu pasó por delante de mí, Que hizo se erizara el pelo de mi carne.

4:16

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Paróse un fantasma delante de mis ojos, Cuyo rostro yo no conocí, Y quedo, oí que decía:

4:17

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

¿Si será el hombre más justo que Dios? ¿Si será el varón más limpio que el que lo hizo?

4:18

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

He aquí que en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles

4:19

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

¡Cuánto más en los que habitan en casas de lodo, Cuyo fundamento está en el polvo, Y que serán quebrantados de la polilla!

4:20

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

De la mañana á la tarde son quebrantados, Y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.

4:21

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

¿Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y sin sabiduría.