Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

MAS ahora los más mozos de días que yo, se ríen de mí; Cuyos padres yo desdeñara ponerlos con los perros de mi ganado.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Porque ¿para qué yo habría menester la fuerza de sus manos, En los cuales había perecido con el tiempo?

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

Por causa de la pobreza y del hambre andaban solos; Huían á la soledad, á lugar tenebroso, asolado y desierto.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Que cogían malvas entre los arbustos, Y raíces de enebro para calentarse.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

Eran echados de entre las gentes, Y todos les daban grita como al ladrón.

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

Habitaban en las barrancas de los arroyos, En las cavernas de la tierra, y en las rocas.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Bramaban entre las matas, Y se reunían debajo de las espinas.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

Hijos de viles, y hombres sin nombre, Más bajos que la misma tierra.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

Y ahora yo soy su canción, Y he sido hecho su refrán.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

Abomínanme, aléjanse de mí, Y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Porque Dios desató mi cuerda, y me afligió, Por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Á la mano derecha se levantaron los jóvenes; Empujaron mis pies, Y sentaron contra mí las vías de su ruina.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

Mi senda desbarataron, Aprovecháronse de mi quebrantamiento, Contra los cuales no hubo ayudador.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

Vinieron como por portillo ancho, Revolviéronse á mi calamidad.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Hanse revuelto turbaciones sobre mí; Combatieron como viento mi alma, Y mi salud pasó como nube

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

Y ahora mi alma está derramada en mí; Días de aflicción me han aprehendido.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

De noche taladra sobre mí mis huesos, Y mis pulsos no reposan.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

Con la grande copia de materia mi vestidura está demudada; Cíñeme como el cuello de mi túnica.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

Derribóme en el lodo, Y soy semejante al polvo y á la ceniza.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

Clamo á ti, y no me oyes; Preséntome, y no me atiendes.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Haste tornado cruel para mí: Con la fortaleza de tu mano me amenazas.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Levantásteme, é hicísteme cabalgar sobre el viento, Y disolviste mi sustancia.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

Porque yo conozco que me reduces á la muerte; Y á la casa determinada á todo viviente.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Mas él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿Clamarán los sepultados cuando él los quebrantare?

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

¿No lloré yo al afligido? Y mi alma ¿no se entristeció sobre el menesteroso?

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

Cuando esperaba yo el bien, entonces vino el mal; Y cuando esperaba luz, la oscuridad vino.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

Mis entrañas hierven, y no reposan; Días de aflicción me han sobrecogido.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

Denegrido ando, y no por el sol: Levantádome he en la congregación, y clamado.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

He venido á ser hermano de los dragones, Y compañero de los búhos.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

Mi piel está denegrida sobre mí, Y mis huesos se secaron con ardentía.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

Y hase tornado mi arpa en luto, Y mi órgano en voz de lamentadores.