Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Y VOLVIÓ Job á tomar su propósito, y dijo:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

¡Quién me tornase como en los meses pasados, Como en los días que Dios me guardaba,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Cuando hacía resplandecer su candela sobre mi cabeza, Á la luz de la cual yo caminaba en la oscuridad;

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Como fué en los días de mi mocedad, Cuando el secreto de Dios estaba en mi tienda;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

Cuando aún el Omnipotente estaba conmigo, Y mis hijos alrededor de mi;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Cuando lavaba yo mis caminos con manteca, Y la piedra me derramaba ríos de aceite!

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Cuando salía á la puerta á juicio, Y en la plaza hacía preparar mi asiento,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Los mozos me veían, y se escondían; Y los viejos se levantaban, y estaban en pie;

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Los príncipes detenían sus palabras, Ponían la mano sobre su boca;

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

La voz de los principales se ocultaba, Y su lengua se pegaba á su paladar:

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Cuando los oídos que me oían, me llamaban bienaventurado, Y los ojos que me veían, me daban testimonio:

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Porque libraba al pobre que gritaba, Y al huérfano que carecía de ayudador.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

La bendición del que se iba á perder venía sobre mí; Y al corazón de la viuda daba alegría.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Vestíame de justicia, y ella me vestía como un manto; Y mi toca era juicio.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Yo era ojos al ciego, Y pies al cojo.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Á los menesterosos era padre; Y de la causa que no entendía, me informaba con diligencia:

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Y quebraba los colmillos del inicuo, Y de sus dientes hacía soltar la presa.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Y decía yo: En mi nido moriré, Y como arena multiplicaré días.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Mi raíz estaba abierta junto á las aguas, Y en mis ramas permanecía el rocío.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Mi honra se renovaba en mí, Y mi arco se corroboraba en mi mano.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Oíanme, y esperaban; Y callaban á mi consejo.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Tras mi palabra no replicaban, Y mi razón destilaba sobre ellos.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Y esperábanme como á la lluvia, Y abrían su boca como á la lluvia tardía.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Si me reía con ellos, no lo creían: Y no abatían la luz de mi rostro.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Calificaba yo el camino de ellos, y sentábame en cabecera; Y moraba como rey en el ejército, Como el que consuela llorosos.