Job 24

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

PUESTO que no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, ¿Por qué los que le conocen no ven sus días?

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

Traspasan los términos, Roban los ganados, y apaciéntanlos.

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

Llévanse el asno de los huérfanos; Prenden el buey de la viuda.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Hacen apartar del camino á los menesterosos: Y todos los pobres de la tierra se esconden.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

He aquí, como asnos monteses en el desierto, Salen á su obra madrugando para robar; El desierto es mantenimiento de sus hijos.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

En el campo siegan su pasto, Y los impíos vendimian la viña ajena.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Al desnudo hacen dormir sin ropa, Y que en el frío no tenga cobertura.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Con las avenidas de los montes se mojan, Y abrazan las peñas sin tener abrigo.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Quitan el pecho á los huérfanos, Y de sobre el pobre toman la prenda.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Al desnudo hacen andar sin vestido, Y á los hambrientos quitan los hacecillos.

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

De dentro de sus paredes exprimen el aceite, Pisan los lagares, y mueren de sed.

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

De la ciudad gimen los hombres, Y claman las almas de los heridos de muerte: Mas Dios no puso estorbo.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Ellos son los que, rebeldes á la luz, Nunca conocieron sus caminos, Ni estuvieron en sus veredas.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Á la luz se levanta el matador, mata al pobre y al necesitado, Y de noche es como ladrón.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

El ojo del adúltero está aguardando la noche, Diciendo: No me verá nadie: Y esconde su rostro.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

En las tinieblas minan las casas, Que de día para sí señalaron; No conocen la luz.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Porque la mañana es á todos ellos como sombra de muerte; Si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Son instables más que la superficie de las aguas; Su porción es maldita en la tierra; No andarán por el camino de las viñas.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

La sequía y el calor arrebatan las aguas de la nieve; Y el sepulcro á los pecadores.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Olvidaráse de ellos el seno materno; de ellos sentirán los gusanos dulzura; Nunca más habrá de ellos memoria, Y como un árbol serán los impíos quebrantados.

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Á la mujer estéril que no paría, afligió; Y á la viuda nunca hizo bien.

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Mas á los fuertes adelantó con su poder: Levantóse, y no se da por segura la vida.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

Le dieron á crédito, y se afirmó: Sus ojos están sobre los caminos de ellos.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Fueron ensalzados por un poco, mas desaparecen, Y son abatidos como cada cual: serán encerrados, Y cortados como cabezas de espigas.

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Y si no, ¿quién me desmentirá ahora, Ó reducirá á nada mis palabras?