Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

Y RESPONDIÓ Job, y dijo:

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Muchas veces he oído cosas como éstas: Consoladores molestos sois todos vosotros.

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

¿Tendrán fin las palabras ventosas? Ó ¿qué te animará á responder?

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

También yo hablaría como vosotros. Ojalá vuestra alma estuviera en lugar de la mía, Que yo os tendría compañía en las palabras, Y sobre vosotros movería mi cabeza.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Mas yo os alentaría con mis palabras, Y la consolación de mis labios apaciguaría el dolor vuestro.

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Si hablo, mi dolor no cesa; Y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Empero ahora me ha fatigado: Has tú asolado toda mi compañía.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Tú me has arrugado; testigo es mi flacura, Que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Su furor me destrizó, y me ha sido contrario: Crujió sus dientes contra mí; Contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Abrieron contra mí su boca; Hirieron mis mejillas con afrenta; Contra mí se juntaron todos.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Hame entregado Dios al mentiroso, Y en las manos de los impíos me hizo estremecer.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Próspero estaba, y desmenuzóme: Y arrebatóme por la cerviz, y despedazóme, Y púsome por blanco suyo.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Cercáronme sus flecheros, Partió mis riñones, y no perdonó: Mi hiel derramó por tierra.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Quebrantóme de quebranto sobre quebranto; Corrió contra mí como un gigante.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Yo cosí saco sobre mi piel, Y cargué mi cabeza de polvo.

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

Mi rostro está enlodado con lloro, Y mis párpados entenebrecidos:

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

Á pesar de no haber iniquidad en mis manos, Y de haber sido mi oración pura.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

¡Oh tierra! no cubras mi sangre, Y no haya lugar á mi clamor.

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Mas he aquí que en los cielos está mi testigo, Y mi testimonio en las alturas.

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

Disputadores son mis amigos: Mas á Dios destilarán mis ojos.

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

¡Ojalá pudiese disputar el hombre con Dios, Como con su prójimo!

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

Mas los años contados vendrán, Y yo iré el camino por donde no volveré.