II Corinthians 3

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

¿COMENZAMOS otra vez á alabarnos á nosotros mismos? ¿ó tenemos necesidad, como algunos, de letras de recomendación para vosotros, ó de recomendación de vosotros?

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

Nuestras letras sois vosotros, escritas en nuestros corazones, sabidas y leídas de todos los hombres;

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

Siendo manifiesto que sois letra de Cristo administrada de nosotros, escrita no con tinta, mas con el Espíritu del Dios vivo; no en tablas de piedra, sino en tablas de carne del corazón.

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

Y tal confianza tenemos por Cristo para con Dios:

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

No que seamos suficientes de nosotros mismos para pensar algo como de nosotros mismos, sino que nuestra suficiencia es de Dios;

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

El cual asimismo nos hizo ministros suficientes de un nuevo pacto: no de la letra, mas del espíritu; porque la letra mata, mas el espíritu vivifica.

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

Y si el ministerio de muerte en la letra grabado en piedras, fué con gloria, tanto que los hijos de Israel no pudiesen poner los ojos en la faz de Moisés á causa de la gloria de su rostro, la cual había de perecer,

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

¿Cómo no será más bien con gloria el ministerio del espíritu?

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

Porque si el ministerio de condenación fué con gloria, mucho más abundará en gloria el ministerio de justicia.

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

Porque aun lo que fué glorioso, no es glorioso en esta parte, en comparación de la excelente gloria.

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

Porque si lo que perece tuvo gloria, mucho más será en gloria lo que permanece.

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

Así que, teniendo tal esperanza, hablamos con mucha confianza;

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

Y no como Moisés, que ponía un velo sobre su faz, para que los hijos de Israel no pusiesen los ojos en el fin de lo que había de ser abolido.

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

Empero los sentidos de ellos se embotaron; porque hasta el día de hoy les queda el mismo velo no descubierto en la lección del antiguo testamento, el cual por Cristo es quitado.

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

Y aun hasta el día de hoy, cuando Moisés es leído, el velo está puesto sobre el corazón de ellos.

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

Mas cuando se convirtieren al Señor, el velo se quitará.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Porque el Señor es el Espíritu; y donde hay el Espíritu del Señor, allí hay libertad.

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.

Por tanto, nosotros todos, mirando á cara descubierta como en un espejo la gloria del Señor, somos transformados de gloria en gloria en la misma semejanza, como por el Espíritu del Señor.