Song of Solomon 7

Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор.

Ce frumoase îţi sînt picioarele în încălţămintea ta, fată de domn! Marginile rotunde ale coapsei tale sînt ca nişte lănţişoare de pus la gît, lucrate de mînile unui meşter iscusit.

Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове.

Pîntecele tău este un pahar rotund, de unde nu lipseşte vinul mirositor; trupul tău este un snop de grîu, încins cu crini.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета.

Amîndouă ţîţele tale sînt ca doi pui de cerb, ca gemenii unei căprioare.

Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск.

Gîtul tău este ca un turn de fildeş; ochii tăi sînt ca iazurile Hesbonului, de lîngă poarta Bat-Rabim; nasul tău este ca turnul Libanului, care priveşte spre Damasc.

Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна — царят е вързан с къдриците ти.

Capul tău este cum e Carmelul, şi părul capului tău este ca purpura împărătească: pînă şi un împărat ar fi înlănţuit de pletele tale!...

Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията!

Ce frumoasă şi ce plăcută eşti, tu, iubito, în mijlocul desfătărilor!

Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти — на гроздове.

Statura ta este ca finicul, şi ţîţele tale ca nişte struguri.

Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните й. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти — като ябълки,

Îmi zic: ,,Mă voi sui în finic, şi -i voi apuca crăcile!`` Atunci ţîţele tale vor fi ca strugurii din vie, mirosul suflării tale ca al merelor.

и устата ти като ароматно вино — което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите.

Şi gura ta toarnă un vin ales, care curge lin ca răspuns la desmierdările mele, şi alunecă pe buzele noastre cînd adormim!

Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен.

Eu sînt a iubitului meu, şi el doreşte de mine.

Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата.

Vino, iubitule, haidem să ieşim pe cîmp, să mînem noaptea în sate!

Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете й, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си.

Dis de dimineaţă ne vom duce la vii, să vedem dacă a înmugurit via, dacă s'a deschis floarea, şi dacă au înflorit rodiile. Acolo îţi voi da dragostea mea.

Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове — нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.

Mandragorele îşi răspîndesc mirosul, şi deasupra uşii avem tot felul de roade bune, noi şi vechi, pe cari, pentru tine, iubitule, le-am păstrat.