Psalms 44

(По слав. 43) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

(Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al fiilor lui Core. O cîntare.) Dumnezeule, am auzit cu urechile noastre, şi părinţii noştri ne-au povestit lucrările, pe cari le-ai făcut pe vremea lor, în zilele de odinioară.

Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

Cu mîna Ta, ai izgonit neamuri, ca să -i sădeşti pe ei, ai lovit popoare, ca să -i întinzi pe ei.

Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти — защото Ти благоволи във тях.

Căci nu prin sabia lor au pus mîna pe ţară, nu braţul lor i -a mîntuit, ci dreapta Ta, braţul Tău, lumina Feţei Tale, pentrucă îi iubeai.

Боже, Ти си моят Цар; заповядай и дай спасение за Яков!

Dumnezeule, Tu eşti Împăratul meu: porunceşte izbăvirea lui Iacov!

Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които стават против нас.

Cu Tine doborîm pe vrăjmaşii noştri, cu Numele Tău zdrobim pe protivnicii noştri.

Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

Căci nu în arcul meu mă încred, nu sabia mea mă va scăpa;

Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

ci Tu ne izbăveşti de vrăjmaşii noştri, şi dai de ruşine pe cei ce ne urăsc.

С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века. (Села.)

Noi, în fiecare zi, ne lăudăm cu Dumnezeu, şi pururea slăvim Numele Tău. -(Oprire).

Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

Dar Tu ne lepezi, ne acoperi de ruşine, nu mai ieşi cu oştirile noastre;

Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

ne faci să dăm dosul înaintea vrăjmaşului, şi ceice ne urăsc, ridică prăzi luate dela noi.

Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

Ne dai ca pe nişte oi de mîncat, şi ne risipeşti printre neamuri.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

Vinzi pe poporul Tău pe nimic, şi nu -l socoteşti de mare preţ.

Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

Ne faci de ocara vecinilor noştri, de batjocura şi de rîsul celor ce ne înconjoară.

Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

Ne faci de pomină printre neamuri, şi pricină de clătinare din cap printre popoare.

Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми —

Ocara mea este totdeauna înaintea mea, şi ruşinea îmi acopere faţa,

заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

la glasul celui ce mă batjocoreşte şi mă ocărăşte, la vederea vrăjmaşului şi răzbunătorului.

Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

Toate acestea ni se întîmplă, fără ca noi să Te fi uitat, fără să fi călcat legămîntul Tău:

Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

da, inima nu ni s'a abătut, paşii nu ni s'au depărtat de pe cărarea Ta,

ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

ca să ne zdrobeşti în locuinţa şacalilor, şi să ne acoperi cu umbra morţii.

Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

Dacă am fi uitat Numele Dumnezeului nostru, şi ne-am fi întins mînile spre un dumnezeu străin,

Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

n'ar şti Dumnezeu lucrul acesta, El, care cunoaşte tainele inimii?

Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

Dar din pricina Ta sîntem junghiaţi în toate zilele, sîntem priviţi ca nişte oi sortite pentru măcelărie.

Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

Trezeşte-Te! Pentruce dormi, Doamne? Trezeşte-Te! Nu ne lepăda pe vecie!

Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

Pentruce Îţi ascunzi Faţa? Pentruce uiţi de nenorocirea şi apăsarea noastră?

Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

Căci sufletul ne este doborît în ţărînă de mîhnire, trupul nostru este lipit de pămînt.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

Scoală-Te, ca să ne ajuţi! Izbăveşte-ne, pentru bunătatea Ta!