Psalms 13

(По слав. 12) За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен?

(Către mai marele cîntăreţilor. Un psalm al lui David.) Pînă cînd, Doamne, mă vei uita neîncetat? Pînă cînd Îţi vei ascunde Faţa de mine?

Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен?

Pînă cînd voi avea sufletul plin de griji, şi inima plină de necazuri în fiecare zi? Pînă cînd se va ridica vrăjmaşul meu împotriva mea?

Погледни и ме послушай, ГОСПОДИ, Боже мой, просветли очите ми, да не заспя в смъртта.

Priveşte, răspunde-mi, Doamne, Dumnezeul meu! Dă lumină ochilor mei, ca să n'adorm somnul morţii,

Да не каже врагът ми: Надвих го! — и да ликуват притеснителите ми, когато се поклатя.

ca să nu zică vrăjmaşul meu: ,,L-am biruit!`` Şi să nu se bucure protivnicii mei, cînd mă clatin.

Но аз се уповах на Твоята милост, сърцето ми ще ликува в Твоето спасение.

Eu am încredere în bunătătea Ta, sînt cu inima veselă, din pricina mîntuirii Tale:

Ще пея на ГОСПОДА, защото се отнесе благо с мен.

cînt Domnului, căci mi -a făcut bine!