Psalms 127

(По слав. 126) Песен на изкачванията. На Соломон. Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите, ако ГОСПОД не пази града, напразно бди стражата.

(O cîntare a treptelor. Un psalm al lui Solomon.) Dacă nu zideşte Domnul o casă, degeaba lucrează cei ce o zidesc; dacă nu păzeşte Domnul o cetate, degeaba veghează cel ce o păzeşte.

Безполезно е за вас да ставате рано, да стоите до късно, да ядете хляб на тежък труд, толкова Той дава на възлюбения Си и в сън.

Degeaba vă sculaţi de dimineaţă şi vă culcaţi tîrziu, ca să mîncaţi o pîne cîştigată cu durere; căci prea iubiţilor Lui El le dă pîne ca în somn.

Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

Iată, fiii sînt o moştenire dela Domnul, rodul pîntecelui este o răsplată dată de El.

Както са стрелите в ръката на силния, така са и синовете на младостта.

Ca săgeţile în mîna unui războinic, aşa sînt fiii făcuţi la tinereţă.

Блажен човекът, който е напълнил колчана си с тях! Те няма да се посрамят, когато говорят с враговете си в портата.

Ferice de omul care îşi umple tolba de săgeţi cu ei! Căci ei nu vor rămînea de ruşine, cînd vor vorbi cu vrăjmaşii lor la poartă.