Psalms 126

(По слав. 125) Песен на изкачванията. Когато ГОСПОД връщаше сионските пленници, ние бяхме като сънуващи.

(O cîntare a treptelor.) Cînd a adus Domnul înapoi pe prinşii de război ai Sionului, parcă visam.

Тогава устата ни се изпълни със смях и езикът ни — с ликуване. Тогава се говореше между народите: ГОСПОД извърши велики неща за тези!

Atunci gura ne era plină de strigăte de bucurie, şi limba de cîntări de veselie. Atunci se spunea printre neamuri: ,,Domnul a făcut mari lucruri pentru ei!``

ГОСПОД извърши велики неща за нас! Изпълнихме се с радост.

Da, Domnul a făcut mari lucruri pentru noi, şi deaceea sîntem plini de bucurie.

Върни пленниците ни, ГОСПОДИ, като потоците в южните страни.

Doamne, adu înapoi pe prinşii noştri de război, ca pe nişte rîuri în partea de miază zi!

Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

Cei ce samănă cu lăcrămi, vor secera cu cîntări de veselie.

Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си.

Cel ce umblă plîngînd, cînd aruncă sămînţa, se întoarce cu veselie, cînd îşi strînge snopii.