Psalms 102

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

(O rugăciune a unui nenorocit, cînd este doborît de întristare şi îşi varsă plîngerea înaintea Domnului.) Doamne, ascultă-mi rugăciunea, şi s'ajungă strigătul meu pînă la Tine!

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Nu-mi ascunde Faţa Ta în ziua necazului meu! Pleacă-Ţi urechea spre mine, cînd strig! Ascultă-mă degrab!

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Căci zilele mele pier ca fumul, şi oasele îmi ard ca un tăciune.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Inima îmi este lovită, şi mi se usucă întocmai ca iarba; pînă şi pînea uit să mi -o mănînc.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Aşa de mari îmi sînt gemetele, că mi se lipesc oasele de carne.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Seamăn cu pelicanul din pustie, sînt ca o cucuvaie din dărîmături;

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

nu mai pot dormi, şi sînt ca pasărea singuratică pe un acoperiş.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

În fiecare zi mă bătjocoresc vrăjmaşii mei, şi protivnicii mei jură pe mine în mînia lor.

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

Mănînc ţărînă în loc de pîne, şi îmi amestec lacrămile cu băutura,

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

din pricina mîniei şi urgiei Tale; căci Tu m'ai ridicat, şi m'ai aruncat departe.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Zilele mele sînt ca o umbră gata să treacă, şi mă usuc ca iarba.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Dar Tu, Doamne, Tu împărăţeşti pe vecie, şi pomenirea Ta ţine din neam în neam.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Tu Te vei scula, şi vei avea milă de Sion; căci este vremea să te înduri de el, a venit vremea hotărîtă pentru el.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Căci robii Tăi iubesc pietrele Sionului, şi le e milă de ţărîna lui.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Atunci se vor teme neamurile de Numele Domnului, şi toţi împăraţii pămîntului de slava Ta.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

Da, Domnul va zidi iarăş Sionul, şi Se va arăta în slava Sa.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

El ia aminte la rugăciunea nevoiaşului, şi nu -i nesocoteşte rugăciunea.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Să se scrie lucrul acesta pentru neamul de oameni care va veni, şi poporul, care se va naşte, să laude pe Domnul!

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

Căci El priveşte din înălţimea sfinţeniei Lui; Domnul priveşte din ceruri pe pămînt,

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

ca să audă gemetele prinşilor de război, si să izbăvească pe cei ce sînt pe moarte;

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

pentru ca ei să vestească în Sion Numele Domnului, şi laudele lui în Ierusalim,

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

cînd se vor strînge toate popoarele, şi toate împărăţiile, ca să slujească Domnului.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

El mi -a frînt puterea în drum, şi mi -a scurtat zilele,

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Eu zic: ,,Dumnezeule, nu mă lua la jumătatea zilelor mele, Tu, ai cărui ani ţin vecinic!``

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Tu ai întemeiat în vechime pămîntul, şi cerurile sînt lucrarea mînilor Tale.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ele vor pieri, dar Tu vei rămînea; toate se vor învechi ca o haină; le vei schimba ca pe un veşmînt, şi se vor schimba.

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

Dar Tu rămîi Acelaş, şi anii Tăi nu se vor sfîrşi.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

Fiii robilor Tăi îşi vor locui ţara, şi sămînţa lor va rămînea înaintea Ta.