Proverbs 8

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Nu strigă înţelepciunea, şi nu-şi înalţă priceperea glasul?

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

Ea se aşează sus pe înălţimi, afară pe drum, la răspîntii,

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

şi strigă lîngă porţi, la intrarea cetăţii, la intrarea porţilor:

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

,,Oamenilor, către voi strig, şi spre fiii oamenilor se îndreaptă glasul meu.

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Învăţaţi-vă minte, proştilor, şi înţelepţiţi-vă nebunilor!

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Asculaţi, căci am lucruri mari de spus, şi buzele mi se deschid ca să înveţe pe alţii ce este drept.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Căci gura mea vesteşte adevărul, şi buzele mele urăsc minciuna!

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Toate cuvintele gurii mele sînt drepte, n'au nimic neadevărat nici sucit în ele.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Toate sînt lămurite pentru cel priceput, şi drepte pentru ceice au găsit ştiinţa.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Primiţi mai de grabă învăţăturile mele decît argintul, şi mai de grabă ştiinţa de cît aurul scump.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Căci înţelepciunea preţuieşte mai mult de cît mărgăritarele, şi nici un lucru de preţ nu se poate asemui cu ea.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Eu, Înţelepciunea, am ca locuinţă mintea, şi pot născoci cele mai chibzuite planuri.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Frica de Domnul este urîrea răului; trufia şi mîndria, purtarea rea şi gura... mincinoasă, iată ce urăsc eu.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Dela mine vine sfatul şi izbînda, eu sînt priceperea, a mea este puterea.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Prin mine împărăţesc împăraţii şi dau voivozii porunci drepte.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Prin mine cîrmuiesc dregătorii, şi mai marii, toţi judecătorii pămîntului.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Eu iubesc pe ceice mă iubesc, şi cei ce mă caută cu totdinadinsul mă găsesc.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Cu mine este bogăţia şi slava, avuţiile trainice şi dreptatea.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Rodul meu este mai bun decît aurul cel mai curat, şi venitul meu întrece argintul cel mai ales.

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Eu umblu pe calea nevinovăţiei, pe mijlocul cărărilor neprihănirii,

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

ca să dau o adevărată moştenire celor ce mă iubesc, şi să le umplu visteriile.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Domnul m'a făcut cea dintîi dintre lucrările Lui, înaintea celor mai vechi lucrări ale Lui.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Eu am fost aşezată din vecinicie, înainte de orice început, înainte de a fi pămîntul.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Am fost născută cînd încă nu erau adîncuri, nici izvoare încărcate cu ape;

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

am fost născută înainte de întărirea munţilor, înainte de a fi dealurile,

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

cînd nu era încă nici pămîntul, nici cîmpiile, nici cea dintîi fărîmă din pulberea lumii.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Cînd a întocmit Domnul cerurile, eu eram de faţă; cînd a tras o zare pe faţa adîncului,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

cînd a pironit norii sus, şi cînd au ţîşnit cu putere izvoarele adîncului,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

cînd a pus un hotar mării, ca apele să nu treacă peste porunca Lui, cînd a pus temeliile pămîntului,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

eu eram meşterul Lui, la lucru lîngă el, şi în toate zilele eram desfătarea Lui, jucînd neîncetat înaintea Lui,

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

jucînd pe rotocolul pămîntului Său, şi găsindu-mi plăcerea în fiii oamenilor.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Şi acum, fiilor, ascultaţi-mă, căci ferice de ceice păzesc căile mele!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Ascultaţi învăţătura, ca să vă faceţi înţelepţi, şi nu lepădaţi sfatul meu.

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Ferice de omul care m'ascultă, care veghează zilnic la porţile mele, şi păzeşte pragul uşii mele.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Căci celce mă găseşte, găseşte viaţa, şi capătă bunăvoinţa Domnului.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Dar celce păcătuieşte împotriva mea îşi vatămă sufletul său; toţi ceice mă urăsc pe mine, iubesc moartea.