Proverbs 5

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

Fiule, ia aminte la înţelepciunea mea, şi pleacă urechea la învăţătura mea,

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

ca să fii cu chibzuinţă, şi buzele tale să aibă cunoştinţă.

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

Căci buzele femeii străine strecoară miere, şi cerul gurii ei este mai lunecos decît untdelemnul;

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

dar la urmă este amară ca pelinul, ascuţită ca o sabie cu două tăişuri.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

Picioarele ei pogoară la moarte, paşii ei dau în locuinţa morţilor.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Aşa că ea nu poate găsi calea vieţii, rătăceşte în căile ei, şi nu ştie unde merge.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Şi acum, fiilor, ascultaţi-mă, şi nu vă abateţi dela cuvintele gurii mele:

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

depărtează-te de drumul care duce la ea, şi nu te apropia de uşa casei ei,

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

ca nu cumva să-ţi dai altora vlaga ta, şi unui om fără milă anii tăi;

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

ca nu cumva nişte străini să se sature de averea ta, şi tu să te trudeşti pentru casa altuia;

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

ca nu cumva să gemi, la urmă, cînd carnea şi trupul ţi se vor istovi,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

şi să zici: ,,Cum am putut eu să urăsc certarea, şi cum a dispreţuit inima mea mustrarea?

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

Cum am putut să n'ascult glasul învăţătorilor mei, şi să nu iau aminte la ceice mă învăţau?

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Cît pe ce să mă nenorocesc de tot în mijlocul poporului şi adunării!``

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Bea apă din fîntîna ta, şi din izvoarele puţului tău.

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Ce, vrei să ţi se verse izvoarele afară? Şi să-ţi curgă rîurile pe pieţele de obşte?

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Lasă-le să fie numai pentru tine, şi nu pentru străinii de lîngă tine.

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Izvorul tău să fie binecuvîntat, şi bucură-te de nevasta tinereţii tale.

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Cerboaică iubită, căprioară plăcută: fii îmbătat tot timpul de drăgălăşiile ei, fii îndrăgostit necurmat de dragostea ei!

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Şi pentruce, fiule, ai fi îndrăgostit de o străină, şi ai îmbrăţişa sînul unei necunoscute?

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Căci căile omului sînt lămurite înaintea ochilor Domnului, şi El vede toate cărările lui.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

Cel rău este prins în înseşi nelegiuirile lui, şi este apucat de legăturile păcatului lui.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

El va muri din lipsă de înfrînare, se va poticni din prea multa lui nebunie.