Luke 6

И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Într'o zi de Sabat, s'a întîmplat că Isus trecea prin lanurile de grîu. Ucenicii Lui smulgeau spice de grîu, le frecau cu mînile, şi le mîncau.

А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Unii dintre Farisei le-au zis: ,,Pentruce faceţi ce nu este îngăduit să faceţi în ziua Sabatului?``

Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

Isus le -a răspuns: ,,Oare n'aţi citit ce a făcut David, cînd a flămînzit, el, şi cei ce erau împreună cu el?

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?

Cum a intrat în Casa lui Dumnezeu, a luat pînile pentru punerea înaintea Domnului, a mîncat din ele, şi a dat şi celor ce erau cu el, măcar că nu era îngăduit să le mănînce decît preoţii?``

И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.

Şi le zicea: ,,Fiul omului este Domn chiar şi al Sabatului.``

А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

În altă zi de Sabat, s'a întîmplat că Isus a intrat în sinagogă, şi învăţa pe norod. Acolo era un om, care avea mîna dreaptă uscată.

А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.

Cărturarii şi Fariseii pîndeau pe Isus, să vadă dacă -l va vindeca în ziua Sabatului, ca să aibă de ce să -L învinuiască.

Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

Dar El le ştia gîndurile; şi a zis omului, care avea mîna uscată: ,,Scoală-te, şi stăi în mijloc.`` El s'a sculat, şi a stătut în picioare.

Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?

Şi Isus le -a zis: ,,Vă întreb: Este îngăduit în ziua Sabatului a face bine ori a face rău? A scăpa o viaţă sau a o pierde?``

И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

Atunci, Şi -a rotit privirile peste toţi, şi a zis omului: ,,Întinde-ţi mîna!`` El a întins -o, şi mîna i s'a făcut sănătoasă ca şi cealaltă.

А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

Ei turbau de mînie, şi s'au sfătuit ce ar putea să facă lui Isus.

През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

În zilele acela, Isus S'a dus în munte să Se roage, şi a petrecut toată noaptea în rugăciune către Dumnezeu.

А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Cînd s'a făcut ziuă, a chemat pe ucenicii Săi, şi a ales dintre ei doisprezece, pe cari i -a numit apostoli, şi anume:

Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;

Pe Simon, pe care l -a numit şi Petru; pe Andrei, fratele lui; pe Iacov; pe Ioan; pe Filip; pe Bartolomeu;

Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;

pe Matei; pe Toma; pe Iacov, fiul lui Alfeu; pe Simon, numit Zilotul;

Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.

pe Iuda, fiul lui Iacov; şi pe Iuda Iscarioteanul, care s'a făcut vînzător.

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

S'a pogorît împreună cu ei, şi S'a oprit într'un podiş unde se aflau mulţi ucenici de ai Lui, şi o mare mulţime de oameni, cari veniseră din toată Iudea, din Ierusalim, şi de pe lîngă marea Tirului şi a Sidonului, ca să -L asculte şi să fie vindecaţi de boalele lor.

и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

Cei chinuiţi de duhuri necurate, erau vindecaţi.

И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.

Şi tot norodul căuta să se atingă de El, pentrucă din El ieşea o putere, care -i vindeca pe toţi.

И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.

Atunci Isus Şi -a ridicat ochii spre ucenicii Săi, şi a zis: ,,Ferice de voi, cari sînteţi săraci, pentrucă Împărăţia lui Dumnezeu este a voastră!

Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Ferice de voi, cari sînteţi flămînzi acum, pentrucă voi veţi fi săturaţi! Ferice de voi cari plîngeţi acum, pentrucă voi veţi rîde!

Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

Ferice de voi, cînd oamenii vă vor urî, vă vor izgoni dintre ei, vă vor ocărî, şi vor lepăda numele vostru ca ceva rău, din pricina Fiului omului!

Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.

Bucuraţi-vă în ziua aceea, şi săltaţi de veselie; pentrucă răsplata voastră este mare în cer; căci tot aşa făceau părinţii lor cu proorocii.

Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

Dar, vai de voi, bogaţilor, pentrucă voi v'aţi primit aici mîngîerea!

Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

Vai de voi, cari sînteţi sătui acum! Pentrucă voi veţi flămînzi! Vai de voi, cari rîdeţi acum, pentrucă voi veţi plînge şi vă veţi tîngui!

Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

Vai de voi, cînd toţi oamenii vă vor grăi de bine! Fiindcă tot aşa făceau părinţii lor cu proorocii mincinoşi!

Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;

Dar Eu vă spun vouă, cari Mă ascultaţi: Iubiţi pe vrăjmaşii voştri, faceţi bine celor ce vă urăsc,

благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.

binecuvîntaţi pe cei ce vă blastămă, rugaţi-vă pentru cei ce se poartă rău cu voi.

На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Dacă te bate cineva peste o falcă, întoarce -i şi pe cealaltă. Dacă îţi ia cineva haina cu sila, nu -l opri să-ţi ia şi cămaşa.

Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

Oricui îţi cere, dă -i; şi celuice-ţi ia cu sila ale tale, nu i le cere înapoi.

И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

Ce voiţi să vă facă vouă oamenii, faceţi-le şi voi la fel.

Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.

Dacă iubiţi pe cei ce vă iubesc, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii iubesc pe cei ce -i iubesc pe ei.

И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

Dacă faceţi bine celor ce vă fac bine, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii fac aşa.

И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

Şi dacă daţi cu împrumut acelora dela cari nădăjduiţi să luaţi înapoi, ce răsplată vi se cuvine? Şi păcătoşii dau cu împrumut păcătoşilor, ca să ia înapoi întocmai.

Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Voi însă, iubiţi pe vrăjmaşii voştri, faceţi bine şi daţi cu împrumut, fără să nădăjduiţi ceva în schimb. Şi răsplata voastră va fi mare, şi veţi fi fiii Celui Prea Înalt; căci El este bun şi cu cei nemulţămitori şi cu cei răi.

И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Fiţi dar milostivi, cum şi Tatăl vostru este milostiv.

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

Nu judecaţi, şi nu veţi fi judecaţi; nu osîndiţi, şi nu veţi fi osîndiţi; iertaţi, şi vi se va ierta.

давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Daţi, şi vi se va da; ba încă, vi se va turna în sîn o măsură bună, îndesată, clătinată, care se va vărsa pe deasupra. Căci cu ce măsură veţi măsura, cu aceea vi se va măsura.``

Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?

Le -a spus şi pilda următoare: ,,Oare poate un orb să călăuzească pe un alt orb? Nu vor cădea amîndoi în groapă?

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

Ucenicul nu este mai pe sus de învăţătorul lui; dar orice ucenic desăvîrşit va fi ca învăţătorul lui.

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

De ce vezi tu paiul din ochiul fratelui tău, şi nu te uiţi cu băgare de seamă la bîrna din ochiul tău?

Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

Sau cum poţi să zici fratelui tău: ,Frate, lasă-mă să-ţi scot paiul din ochi` şi, cînd colo, tu nu vezi bîrna din ochiul tău? Făţarnicule, scoate întîi bîrna din ochiul tău, şi atunci vei vedea desluşit să scoţi paiul din ochiul fratelui tău.

Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.

Nu este niciun pom bun, care să facă roadă rea, şi niciun pom rău care să facă roadă bună.

Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

Căci orice pom se cunoaşte după roada lui. Nu se strîng smochine din spini, nici nu se culeg struguri din mărăcini.

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

Omul bun scoate lucruri bune din vistieria bună a inimii lui, iar omul rău scoate lucruri rele din vistieria rea a inimii lui; căci din prisosul inimii vorbeşte gura.

И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?

De ce-Mi ziceţi: ,Doamne, Doamne!` şi nu faceţi ce spun Eu?

Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Vă voi arăta cu cine se aseamănă orice om care vine la Mine, aude cuvintele Mele, şi le face.

Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.

Se aseamănă cu un om care, cînd a zidit o casă, a săpat adînc înainte, şi a aşezat temelia pe stîncă. A venit o vărsare de ape, şi s'a năpustit şivoiul peste casa aceea, dar n'a putut s'o clatine, pentrucă era zidită pe stîncă.

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Dar cine aude şi nu face, se aseamănă cu un om, care a zidit o casă pe pămînt, fără temelie. Şi s'a năpustit şivoiul asupra ei, ea s'a prăbuşit îndată, şi prăbuşirea acestei case a fost mare.``