Lamentations 5

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

,,Adu-Ţi aminte, Doamne, de ce ni s'a întîmplat! Uită-Te şi vezi-ne ocara!

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

Moştenirea noastră a trecut la nişte străini, casele noastre la cei din alte ţări!

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

Am rămas orfani, fără tată; mamele noastre sînt ca nişte văduve.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Apa noastră o bem pe bani, şi lemnele noastre trebuie să le plătim.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Prigonitorii ne urmăresc cu îndîrjire, şi cînd obosim, nu ne dau odihnă.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Am întins mîna spre Egipt, spre Asiria, ca să ne săturăm de pîne.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Părinţii noştri, cari au păcătuit, nu mai sînt, iar noi le purtăm păcatele.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Robii ne stăpînesc, şi nimeni nu ne izbăveşte din mînile lor.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Ne căutăm pînea cu primejdia vieţii noastre, căci ne ameninţă sabia în pustie.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Ne arde pielea ca un cuptor, de frigurile foamei.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Au necinstit pe femei în Sion, pe fecioare în cetăţile lui Iuda.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Mai marii noştri au fost spînzuraţi de mînile lor; Bătrînilor nu le -a dat nici o cinste

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Tinerii au fost puşi să rîşnească, şi copiii cădeau supt poverile de lemn.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Bătrînii nu se mai duc la poartă, şi tinerii au încetat să mai cînte.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

S'a dus bucuria din inimile noastre, şi jalea a luat locul jocurilor noastre.

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

A căzut cununa de pe capul nostru! Vai de noi, căci am păcătuit!

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

Dacă ne doare inima, dacă ni s'au întunecat ochii,

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

este din pricină că muntele Sionului este pustiit, din pricină că se plimbă şacalii prin el.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Dar Tu, Doamne, împărăţeşti pe vecie; scaunul Tău de domnie dăinuieşte din neam în neam!

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Pentruce să ne uiţi pe vecie, şi să ne părăseşti pentru multă vreme?

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

Întoarce-ne la Tine, Doamne, şi ne vom întoarce! Dă-ne iarăş zile ca cele de odinioară!

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?

Să ne fi lepădat Tu de tot oare, şi să Te fi mîniat Tu pe noi peste măsură de mult