Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

Iov a luat cuvîntul şi a zis:

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

,,Oh! de ar fi cu putinţă să mi se cîntărească durerea, şi să mi se pună toate nenorocirile în cumpănă,

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

ar fi mai grele decît nisipul mării: de aceea îmi merg cuvintele pînă la nebunie!

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

Căci săgeţile Celui Atotputernic m'au străpuns, sufletul meu le suge otrava, şi groază Domnului bagă fiori în mine!

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

Sbiară măgarul sălbatec cînd are verdeaţă? Mugeşte boul cînd are de mîncare?

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

Poţi mînca ce -i fără gust şi fără sare? Are vreun gust albuşul unui ou?

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

Orice lucru de care aş vrea să nu m'ating, acela -i hrana mea, fie cît de greţoasă ea!

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

O, de mi s'ar asculta dorinţa, şi de mi-ar împlini Dumnezeu nădejdea!

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

De ar vrea Dumnezeu să mă zdrobească, întindă-Şi mîna şi să mă prăpădească!

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

Îmi va rămînea măcar această mîngîiere, această bucurie în durerile cu cari mă copleşeşte: că niciodată n'am călcat poruncile Celui Sfînt.

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

La ce să mai nădăjduiesc cînd nu mai pot? La ce să mai aştept, cînd sfîrşitul se ştie?

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

Tăria mea oare este o tărie de piatră? Trupul meu e de aramă?

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

Nu sînt eu lipsit de ajutor, şi n'a fugit mîntuirea de mine?

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

Cel ce sufere are drept la mila prietenului, chiar dacă părăseşte frica de Cel Atot puternic.

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

Fraţii mei s'au arătat înşelători ca un pîrîu, ca albia pîraielor cari trec.

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

Un sloi le turbură cursul, zăpada se îngrămădeşte pe ele;

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

vine arşiţa vremii şi seacă, vine căldura soarelui, şi li se usucă albia.

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

Cete de călători se abat din drumul lor, se cufundă în pustie, şi pier.

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

Cetele celor din Tema se uită ţintă la ele, călătorii din Seba sînt plini de nădejde cînd le văd.

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

Dar rămîn înşelaţi în nădejdea lor, rămîn uimiţi cînd ajung la ele.

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

Aşa sînteţi şi voi acum pentru mine. Voi îmi vedeţi necazul, şi vă îngroziţi!

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

V'am zis eu oare: ,Daţi-mi ceva, cheltuiţi din averile voastre pentru mine,

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

scăpaţi-mă din mîna vrăjmaşului, răscumpăraţi-mă din mîna celor răi?`

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

Învăţaţi-mă, şi voi tăcea; faceţi-mă să înţeleg în ce am păcătuit.

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

O cît de înduplecătoare sînt cuvintele adevărului! Dar ce dovedesc mustrările voastre?

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

Vreţi să mă mustraţi pentru tot ce am zis, şi să nu vedeţi decît vînt în cuvintele unui desnădăjduit?

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

Voi năpăstuiţi pe orfan, prigoniţi pe prietenul vostru.

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

Uitaţi-vă la mine, vă rog! Doar nu voi minţi în faţă!

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

Întoarceţi-vă, nu fiţi nedrepţi; întoarceţi-vă, şi mărturisiţi că sînt nevinovat!

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

Este vreo nelegiuire pe limba mea, şi nu deosebeşte gura mea ce este rău?