Job 41

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Poţi tu să prinzi Leviatanul cu undiţa? Sau să -i legi limba cu o funie?

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Îi vei putea petrece papura prin nări? Sau să -i străpungi cu un cîrlig falca?

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Îţi va face el multe rugăminţi? Îţi va vorbi el cu un glas dulce?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Va face el un legămînt cu tine. ca să-ţi fie rob pe vecie?

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Te vei juca tu cu el ca şi cu o pasăre? Îl vei lega tu, ca să-ţi înveseleşti fetele?

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

Fac pescarii negoţ cu el? Îl împart ei între negustori?

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Îi vei acoperi pielea cu ţepuşe, şi capul cu căngi?

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Ridică-ţi numai mîna împotriva lui, şi nu-ţi va mai veni gust să -l loveşti.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Iată că eşti înşelat în aşteptarea ta de a -l prinde: numai să -l vezi, şi cazi la pămînt!

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Nimeni nu este atît de îndrăzneţ ca să -l întărîte. Cine Mi s'ar împotrivi în faţă?

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Cui sînt dator, ca să -i plătesc? Supt cer totul este al Meu.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

Vreau să mai vorbesc iarăş de mădularele lui, şi de tăria lui, şi de frumuseţea întocmirii lui.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Cine -i va putea ridica veşmîntul? Cine va putea pătrunde între fălcile lui?

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Cine va putea deschide porţile gurii lui? Şirurile dinţilor lui cît sînt de înspăimîntătoare!

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Scuturile lui măreţe şi puternice, sînt unite împreună ca printr'o pecete;

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

se ţin unul de altul, şi nici aerul n'ar putea trece printre ele.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Sînt ca nişte fraţi cari se îmbrăţişează, se apucă, şi rămîn nedespărţiţi.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Strănuturile lui fac să strălucească lumina; ochii lui sînt ca geana zorilor.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Din gura lui ţîşnesc flacări, scapără schintei de foc din ea.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

Din nările lui iese fum, ca dintr'un vas care fierbe, ca dintr'o căldare fierbinte.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Suflarea lui aprinde cărbunii, şi gura lui aruncă flacări.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Tăria lui stă în grumaz, şi înaintea lui sare groaza.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Părţile lui cele cărnoase se ţin împreună, ca turnate pe el, neclintite.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Inima lui este tare ca piatra, tare ca piatra de moară care stă dedesupt.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Cînd se scoală el, tremură vitejii, şi spaima îi pune pe fugă.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Degeaba este lovit cu sabia; căci suliţa, săgeata şi pavăza nu folosesc la nimic.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Pentru el ferul este ca paiul, arama, ca lemnul putred.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Săgeata nu -l pune pe fugă, pietrele din praştie sînt ca pleava pentru el.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Nu vede în ghioagă decît un fir de pai, şi rîde la şuieratul săgeţilor.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Supt pîntecele lui sînt ţepi ascuţiţi: ai zice că este o grapă întinsă peste noroi.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Face să clocotească fundul mării ca un cazan, şi -l clatină ca pe un vas plin cu mir.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

În urmă el lasă o cărare luminoasă; şi adîncul pare ca pletele unui bătrîn.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Pe pămînt nimic nu -i este stăpîn; este făcut, ca să nu se teamă de nimic.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

Priveşte cu dispreţ tot ce este înălţat, este împăratul celor mai mîndre dobitoace.``