Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Elifaz din Teman a luat cuvîntul şi a zis:

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

,,Dacă vom îndrăzni să-ţi vorbim, te vei supăra? Dar cine ar putea să tacă?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

De multeori tu ai învăţat pe alţii, şi ai întărit mînile slăbite.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Cuvintele tale au ridicat pe cei ce se clătinau, şi ai întărit genunchii cari se îndoiau.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Şi acum, cînd este vorba de tine, eşti slab! Acum, cînd eşti atins tu, te turburi! Nu este frica ta de Dumnezeu sprijinul tău?

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Nădejdea ta, nu -i neprihănirea ta?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Adu-ţi aminte, te rog: care nevinovat a perit? Cari oameni neprihăniţi au fost nimiciţi?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

După cîte am văzut eu, numai cei ce ară fărădelegea şi samănă nelegiuirea îi seceră roadele!

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Aceia pier prin suflarea lui Dumnezeu, nimiciţi de vîntul mîniei Lui.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Mugetul leilor încetează, dinţii puilor de lei sînt zdrobiţi!

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Leul bătrîn piere din lipsă de pradă, şi puii leoaicei se risipesc.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Un cuvînt s'a furişat pînă la mine, şi urechea mea i -a prins sunetele uşoare.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

În clipa cînd vedeniile de noapte frămîntă gîndul, cînd oamenii sînt cufundaţi într'un somn adînc,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

m'a apucat groaza şi spaima, şi toate oasele mi-au tremut.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Un duh a trecut pe lîngă mine... Tot părul mi s'a sbîrlit ca ariciul...

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Un chip cu o înfăţişare necunoscută era înaintea ochilor mei. Şi am auzit un glas care şoptea încetişor:

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

,,Fi-va omul fără vină înaintea lui Dumnezeu? Fi-va el curat înaintea Celui ce l -a făcut?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Dacă n'are încredere Dumnezeu nici în slujitorii Săi, dacă găseşte El greşeli chiar la îngerii Săi,

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

cu cît mai mult la cei ce locuiesc în case de lut, cari îşi trag obîrşia din ţărînă, şi pot fi zdrobiţi ca un vierme!

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

De dimineaţă pînă seara sînt zdrobiţi, pier pentru totdeauna, şi nimeni nu ţine seama de ei.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Li se taie firul vieţii: mor, şi tot n'au căpătat înţelepciunea!