Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

La auzul acestor lucruri îmi tremură inima de tot, şi sare din locul ei.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

Ascultaţi, ascultaţi trăsnetul tunetului Său, bubuitul care iese din gura Lui!

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

Îl rostogoleşte pe toată întinderea cerurilor, şi fulgerul Lui luminează pînă la marginile pămîntului.

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

Apoi se aude un bubuit, tună cu glasul Lui măreţ; şi nu mai opreşte fulgerul, de îndată ce răsună glasul Lui.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

Dumnezeu tună cu glasul Lui în chip minunat; face lucruri mari pe cari noi nu le înţelegem.

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

El zice zăpezii: ,Cazi pe pămînt!` Zice acelaş lucru ploii, chiar şi celor mai puternice ploi.

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

Pecetluieşte mîna tuturor oamenilor, pentruca toţi să se recunoască de făpturi ale Lui.

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

Fiara sălbatică se trage într'o peşteră, şi se culcă în vizuina ei.

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

Vijelia vine dela miazăzi, şi frigul, din vînturile dela miazănoapte.

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

Dumnezeu, prin suflarea Lui, face ghiaţa, şi micşorează locul apelor mari.

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

Încarcă norii cu aburi, şi -i risipeşte schinteietori;

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

mişcarea lor se îndreaptă după planurile Lui, pentru împlinirea a tot ce le porunceşte El pe faţa pămîntului locuit.

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

Îi face să pară ca o nuia cu care loveşte pămîntul, sau ca un semn al dragostei Lui.

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

Iov, ia aminte la aceste lucruri! Priveşte liniştit minunile lui Dumnezeu!

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

Ştii cum cîrmuieşte Dumnezeu norii, şi cum face să strălucească din ei fulgerul Său?

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

Înţelegi tu plutirea norilor, minunile Aceluia a cărui ştiinţă este desăvîrşită?

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

Ştii pentruce ţi se încălzesc veşmintele, cînd se odihneşte pămîntul de vîntul de miazăzi?

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

Poţi tu să întinzi cerurile ca El, tari ca o oglindă turnată?

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

Arată-ne ce trebuie să -I spunem. Căci sîntem prea neştiutori ca să -I putem vorbi.

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

Cine -I va da de veste că Îi voi vorbi? Dar care este omul care-şi doreşte pierderea?

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

Acum, fireşte, nu putem vedea lumina soarelui care străluceşte în dosul norilor, dar va trece un vînt şi -l va curăţi;

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

dela miază-noapte ne vine aurora, şi ce înfricoşată este măreţia care înconjoară pe Dumnezeu!

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

Pe Cel Atotputernic nu -L putem ajunge, căci este mare în tărie, dar dreptul şi dreptatea deplină El nu le frînge.

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

De aceea oamenii trebuie să se teamă de El; El nu-Şi îndreaptă privirile spre cei ce se cred înţelepţi.``