Job 24

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Pentruce nu păzeşte Cel Atotputernic vremurile de judecată, şi dece nu văd ceice -L cunosc zilele Lui de pedeapsă?

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

Sînt unii cari mută hotarele, fură turmele, şi le pasc;

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

iau măgarul orfanului, iau zălog vaca văduvei;

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

îmbrîncesc din drum pe cei lipsiţi, silesc pe toţi nenorociţii din ţară să se ascundă.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Şi aceştia, ca măgarii sălbatici din pustie, ies dimineaţa la lucru să caute hrană, şi în pustie trebuie să caute pînea pentru copiii lor.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Taie nutreţul care a mai rămas pe cîmp, culeg ciorchinele rămase pe urma culegătorilor în via celui nelegiuit.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Îi apucă noaptea în umezeală, fără îmbrăcăminte, fără învelitoare împotriva frigului.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Îi pătrunde ploaia munţilor, şi, neavînd alt adăpost, se ghemuiesc lîngă stînci.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Aceia smulg pe orfan dela ţîţă, iau zălog tot ce are săracul.

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

Şi săracii umblă goi de tot, fără îmbrăcăminte, strîng snopii şi -s flămînzi;

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

în grădinile nelegiuitului ei fac untdelemn, calcă teascul, şi le este sete;

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

în cetăţi se aud vaietele celor ce mor, sufletul celor răniţi strigă... Şi Dumnezeu nu ia seama la aceste mişelii!

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Alţii sînt vrăjmaşi ai luminii, nu cunosc căile ei, nu umblă pe cărările ei.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Ucigaşul se scoală în revărsatul zorilor, ucide pe cel sărac şi lipsit, şi noaptea fură.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

Ochiul preacurvarului pîndeşte amurgul: ,Nimeni nu mă va vedea,` zice el, şi îşi pune o măhramă pe faţă.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

Noaptea sparg casele, ziua stau închişi; se tem de lumină.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Pentru ei, dimineaţa este umbra morţii, şi cînd o văd, simt toate spaimele morţii.

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Dar nelegiuitul alunecă uşor pe faţa apelor, pe pămînt n'are decît o parte blestemată, şi niciodată n'apucă pe drumul celor vii!

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Cum sorb seceta şi căldura apele zăpezii, aşa înghite locuinţa morţilor pe cei ce păcătuiesc.

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

Pîntecele mamei îl uită, viermii se ospătează cu el, nimeni nu-şi mai aduce aminte de el! Nelegiuitul este sfărîmat ca un copac,

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

el, care pradă pe femeia stearpă şi fără copii, el care nu face nici un bine văduvei!...

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

Şi totuş, Dumnezeu prin puterea Lui lungeşte zilele celor sîlnici, şi iată -i în picioare cînd nu mai trăgeau nădejde de viaţă;

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

El le dă linişte şi încredere, are privirile îndreptate spre căile lor.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

S'au ridicat; şi într'o clipă nu mai sînt, cad, mor ca toţi oamenii, sînt tăiaţi ca spicele coapte.

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Nu este aşa? Cine mă va dovedi de minciună, cine-mi va nimici cuvintele mele?``