Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Mai mult face un nume bun de cît untdelemnul mirositor, şi ziua morţii de cît ziua naşterii.

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Mai bine să te duci într'o casă de jale de cît să te duci într'o casă de petrecere; căci acolo îţi aduci aminte de sfîrşitul oricărui om, şi cine trăieşte, îşi pune la inimă lucrul acesta.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Mai bună este întristarea decît rîsul; căci prin întristarea feţei inima se face mai bună.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Inima înţelepţilor este în casa de jale, iar inima celor fără minte este în casa petrecerii.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Mai bine să asculţi mustrarea înţeleptului de cît să asculţi la cîntecul celor fără minte.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Căci rîsul celor fără minte este ca pîrăitul spinilor supt căldare. Şi aceasta este o deşertăciune.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Averea luată prin silă înebuneşte pe cel înţelept, şi mita strică inima.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Mai bun este sfîrşitul unui lucru de cît începutul lui; mai bine cel bun la suflet de cît cel îngîmfat.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Nu te grăbi să te mînii în sufletul tău, căci mînia locuieşte în sînul nebunilor.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Nu zice: ,,Cum se face că zilele de mai înainte erau mai bune de cît acestea?`` Căci nu din înţelepciune întrebi aşa.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Înţelepciunea preţuieşte cît o moştenire, şi chiar mai mult pentru cei ce văd soarele.

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Căci ocrotire dă şi înţelepciunea, ocrotire dă şi argintul; dar un folos mai mult al ştiinţei este că înţelepciunea ţine în viaţă pe cei ce o au.

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Uită-te cu băgare de seamă la lucrarea lui Dumnezeu: cine poate să îndrepte ce a făcut El strîmb?

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

În ziua fericirii, fii fericit, şi în ziua nenorocirii, gîndeşte-te că Dumnezeu a făcut şi pe una şi pe cealaltă, pentruca omul să nu mai poată şti nimic din ce va fi după el.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Tot felul de lucruri am văzut în zilele deşertăciunii mele. Este cîte un om fără prihană, care piere în neprihănirea lui, şi este cîte un nelegiuit, care o duce mult în răutatea lui.

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Nu fi prea neprihănit şi nu te arăta prea înţelept: pentru ce să te pierzi singur?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Dar nu fi nici peste măsură de rău şi nu fi fără minte: pentru ce vrei să mori înainte de vreme?

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Bine este să ţii la aceasta, dar nici pe cealaltă să n'o laşi din mînă; căci cine se teme de Dumnezeu, scapă din toate acestea.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Înţelepciunea face pe cel înţelept mai tare de cît zece viteji, cari sînt într'o cetate.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Fiindcă pe pămînt nu este nici un om fără prihană, care să facă binele fără să păcătuiască.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

Nu lua nici tu seama la toate vorbele cari se spun, ca nu cumva s'auzi pe sluga ta vorbindu-te de rău!

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Căci ştie inima ta de cîte ori ai vorbit şi tu de rău pe alţii.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Toate acestea le-am cercetat cu înţelepciune. Am zis: ,,Mă voi înţelepţi.`` Dar înţelepciunea a rămas departe de mine.

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Cu mult mai departe decît era mai înainte, şi ce adîncă! Cine o va putea găsi?

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

M-am apucat şi am cercetat toate lucrurile, cu gînd să înţeleg, să adîncesc, şi să caut înţelepciunea şi rostul lucrurilor, şi să pricep nebunia răutăţii şi rătăcirea prostiei.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

Şi am găsit că mai amară de cît moartea este femeia, a cărei inimă este o cursă şi un laţ, şi ale cărei mîni sînt nişte lanţuri; cel plăcut lui Dumnezeu scapă de ea, dar cel păcătos este prins de ea.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Iată ce am găsit, zice Eclesiastul, cercetînd lucrurile unul cîte unul, ca să le pătrund rostul;

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

iată ce-mi caută şi acum sufletul, şi n'am găsit. Din o mie am găsit un om: dar o femeie n'am găsit în toate acestea.

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Numai, iată ce am găsit: că Dumnezeu a făcut pe oameni fără prihană, dar ei umblă cu multe şiretenii.