Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Cuvintele Eclesiastului, fiul lui David, împăratul Ierusalimului.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

O, deşertăciune a deşertăciunilor, zice Eclesiastul, o deşertăciune a deşertăciunilor! Totul este deşertăciune.

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Ce folos are omul din toată truda pe care şi -o dă supt soare?

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Un neam trece, altul vine, şi pămîntul rămîne vecinic în picioare.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Soarele răsare, apune şi aleargă spre locul de unde răsare din nou.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Vîntul suflă spre miază-zi, şi se întoarce spre miază-noapte; apoi iarăş se întoarce, şi începe din nou aceleaşi rotituri.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Toate rîurile se varsă în mare, şi marea tot nu se umple: ele aleargă necurmat spre locul de unde pornesc, ca iarăş să pornească de acolo.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Toate lucrurile sînt într'o necurmată frămîntare, aşa cum nu se poate spune; ochiul nu se mai satură privind, şi urechea nu oboseşte auzind.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Ce a fost, va mai fi, şi ce s'a făcut, se va mai face; nu este nimic nou supt soare.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Dacă este vreun lucru despre care s'ar putea spune: ,,Iată ceva nou!`` de mult lucrul acela era şi în veacurile dinaintea noastră.

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Nimeni nu-şi mai aduce aminte de ce a fost mai înainte; şi ce va mai fi, ce se va mai întîmpla mai pe urmă nu va lăsa nici o urmă de aducere aminte la cei ce vor trăi mai tîrziu.

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

Eu, Eclesiastul, am fost împărat peste Israel, în Ierusalim.

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

Mi-am pus inima să cercetez şi să adîncesc cu înţelepciune tot ce se întîmplă supt ceruri: iată o îndeletnicire plină de trudă, la care supune Dumnezeu pe fiii oamenilor.

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Am văzut tot ce se face supt soare; şi iată că totul este deşertăciune şi goană după vînt!

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Ce este strîmb, nu se poate îndrepta, şi ce lipseşte nu poate fi trecut la număr.

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

Am zis în mine însumi: ,,Iată că am sporit şi am întrecut în înţelepciune pe toţi cei ce au stăpînit înaintea mea peste Ierusalim, şi mintea mea a văzut multă înţelepciune şi ştiinţă.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

Mi-am pus inima să cunosc înţelepciunea, şi să cunosc prostia şi nebunia. Dar am înţeles că şi aceasta este goană după vînt.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Căci unde este multă înţelepciune, este şi mult necaz, şi cine ştie multe, are şi multă durere.