I Peter 2

И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване,
пожелавайте като новородени деца чистото мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение,
ако наистина сте опитали, че Господ е благ.
При Него като идвате, като при жив камък, от хората отхвърлен, но от Бога избран и скъпоценен,
вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос.
Защото е писано в Писанието: „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами.“
За вас обаче, които вярвате, Той е скъпоценност, а за тези, които не вярват: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“,
и „Камък на препъване и канара на съблазън“, защото се препъват, бивайки непокорни, за което бяха и определени.
Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина,
които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте получили милост, а сега сте получили.
Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата,
да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението.
Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт – било на царя, като на върховна власт,
било на управниците, като на такива, които са пратени от него за наказание на злосторниците и за похвала на тези, които вършат добро.
Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора,
като свободни, но не употребяващи свободата за покривало на злото, а като Божии слуги.
Почитайте всички, любете братството, от Бога се бойте, царя почитайте.
Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх – не само на добрите и кротките, а и на опърничавите,
защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо.
Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога.
Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки;
който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му;
който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо;
който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте.
Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души.