Romans 7

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Ou ignorais, irmãos (pois falo aos que conhecem a lei), que a lei tem domínio sobre o homem por todo o tempo que ele vive?

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Porque a mulher casada está ligada pela lei a seu marido enquanto ele viver; mas, se ele morrer, ela está livre da lei do marido.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

De sorte que, enquanto viver o marido, será chamado adúltera, se for de outro homem; mas, se ele morrer, ela está livre da lei, e assim não será adúltera se for de outro marido.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Assim também vós, meus irmãos, fostes mortos quanto à lei mediante o corpo de Cristo, para pertencerdes a outro, àquele que ressuscitou dentre os mortos a fim de que demos fruto para Deus.

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

Pois, quando estávamos na carne, as paixões dos pecados, suscitadas pela lei, operavam em nossos membros para darem fruto para a morte.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

Mas agora fomos libertos da lei, havendo morrido para aquilo em que estávamos retidos, para servirmos em novidade de espírito, e não na velhice da letra.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

Que diremos pois? É a lei pecado? De modo nenhum. Contudo, eu não conheci o pecado senão pela lei; porque eu não conheceria a concupiscência, se a lei não dissesse: Não cobiçarás.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Mas o pecado, tomando ocasião, pelo mandamento operou em mim toda espécie de concupiscência; porquanto onde não há lei está morto o pecado.

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

E outrora eu vivia sem a lei; mas assim que veio o mandamento, reviveu o pecado, e eu morri;

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

e o mandamento que era para vida, esse achei que me era para morte.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Porque o pecado, tomando ocasião, pelo mandamento me enganou, e por ele me matou.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

De modo que a lei é santa, e o mandamento santo, justo e bom.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

Logo o bom tornou-se morte para mim? De modo nenhum; mas o pecado, para que se mostrasse pecado, operou em mim a morte por meio do bem; a fim de que pelo mandamento o pecado se manifestasse excessivamente maligno.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Porque bem sabemos que a lei é espiritual; mas eu sou carnal, vendido sob o pecado.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Pois o que faço, não o entendo; porque o que quero, isso não pratico; mas o que detesto, isso faço.

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

E, se faço o que não quero, consinto com a lei, que é boa.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

Agora, porém, não sou mais eu que faço isto, mas o pecado que habita em mim.

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Porque eu sei que em mim, isto é, na minha carne, não habita bem algum; com efeito o querer o bem está em mim, mas o efetuá-lo não está.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Pois não faço o bem que quero, mas o mal que não quero, esse pratico.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Ora, se eu faço o que não quero, já o não faço eu, mas o pecado que habita em mim.

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

Então, encontro uma lei que, ao querer fazer o bem, o mal está presente em mim.

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Porque, segundo o homem interior, tenho prazer na lei de Deus;

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

mas vejo outra lei nos meus membros, que guerreia contra a lei do meu entendimento e me leva cativo à lei do pecado, que está em meus membros.

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Miserável homem que eu sou! Quem me livrará do corpo desta morte?

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

Graças dou a Deus, por Jesus Cristo nosso Senhor! De modo que eu mesmo, com minha mente, sirvo à lei de Deus, mas com a carne à lei do pecado.