Romans 2

Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Portanto, és inescusável, ó homem, quem quer que sejas, quando julgas; porque naquilo em que julgas a outro, a ti mesmo te condenas; pois tu que julgas, praticas as mesmas coisas.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

E bem sabemos que o juízo de Deus é segundo a verdade, contra os que tais coisas praticam.

И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

E pensas tu, ó homem que julgas os que praticam tais coisas e, contudo, pratica-as também, que escaparás ao juízo de Deus?

Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

Ou desprezas tu as riquezas da sua benignidade, e paciência e longanimidade, ignorando que a benignidade de Deus te conduz ao arrependimento?

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

Mas, segundo a tua dureza e teu coração impenitente, entesouras contra ti mesmo ira para o dia da ira e da revelação do justo juízo de Deus,

който ще отплати на всекиго според делата му:

que retribuirá a cada um segundo as suas obras:

вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

a vida eterna aos que, perseverando em fazer o bem, procuram glória, honra e incorruptibilidade.

и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

Mas ira e indignação aos contenciosos, que não obedecem à verdade, mas obedecem à injustiça.

скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

Tribulação e angústia sobre a alma de todo homem que pratica o mal, primeiramente do judeu, e também do gentio;

а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

Mas glória, honra e paz a todo aquele que pratica o bem, primeiramente ao judeu, e também ao gentio.

Понеже Бог не гледа на лице.

Pois Deus não faz acepção de pessoas.

Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

Porque todos os que sem lei pecaram, sem lei também perecerão; e todos os que debaixo da lei pecaram, pela lei serão julgados.

защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

(Pois não são justos diante de Deus os simples ouvidores da lei; mas os que praticam a lei serão justificados.

понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Porque, quando os gentios, que não têm a lei, fazem por natureza as coisas da lei, eles, embora não tendo a lei, são lei para si mesmos,

те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

pois mostram a obra da lei escrita em seus corações, testificando juntamente a sua consciência e os seus pensamentos, quer acusando-os, quer defendendo-os),

в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

no dia em que Deus há de julgar os segredos dos homens, por Cristo Jesus, segundo o meu evangelho.

Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

Vê, tu és chamado judeu, e repousas na lei, e te glorias em Deus;

и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

e conheces a sua vontade e aprovas as coisas mais excelentes, sendo instruído pela lei;

и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

e estás persuadido de que és guia dos cegos, luz dos que estão em trevas,

наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

instruidor dos néscios, mestre de crianças, que tens na lei a forma do conhecimento e da verdade.

Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Tu, pois, que ensinas a outrem, não te ensinas a ti mesmo? Tu, que pregas que não se deve furtar, furtas?

Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Tu, que dizes que não se deve cometer adultério, adulteras? Tu, que abominas os ídolos, cometes sacrilégio?

Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

Tu, que te glorias na lei, desonras a Deus pela transgressão da lei?

Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

Pois, como está escrito, o nome de Deus é blasfemado entre os gentios por vossa causa.

Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

Porque a circuncisão é, na verdade, proveitosa, se guardares a lei; mas se tu és transgressor da lei, a tua circuncisão tem-se tornado em incircuncisão.

И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

Se, pois, a incircuncisão guardar a justiça da lei, porventura essa incircuncisão não será contada como circuncisão?

И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

E se o que por natureza é incircunciso, cumprir a lei, não te julgará a ti, que com a letra e a circuncisão és transgressor da lei?

Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

Porque não é judeu quem o é apenas exteriormente, nem é circuncisão a que é somente na carne.

а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

Mas judeu é aquele que o é interiormente, e circuncisão a que é do coração, no espírito, e não na letra; cujo louvor não provém dos homens, mas de Deus.