Psalms 49

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

Ouvi isto, vós todos os povos; inclinai os ouvidos, todos os habitantes do mundo,

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

quer humildes quer grandes, tanto ricos como pobres.

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

A minha boca falará a sabedoria, e a meditação do meu coração será de entendimento.

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

Inclinarei os meus ouvidos a uma parábola; decifrarei o meu enigma ao som da harpa.

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

Por que temeria eu nos dias da adversidade, ao cercar-me a iniquidade dos meus perseguidores,

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

dos que confiam nos seus bens e se gloriam na multidão das suas riquezas?

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

Nenhum deles de modo algum pode remir a seu irmão, nem por ele dar um resgate a Deus,

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

(pois a redenção da sua vida é caríssima, de sorte que os seus recursos não dariam;)

за да живее вечно и да не види изтление.

para que continuasse a viver para sempre, e não visse a cova.

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

Sim, ele verá que até os sábios morrem, que perecem igualmente o néscio e o estúpido, e deixam a outros os seus bens.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

O pensamento íntimo deles é que as suas casas são perpétuas e as suas habitações de geração em geração; dão às suas terras os seus próprios nomes.

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Mas o homem, embora esteja em honra, não permanece; antes é como os animais que perecem.

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

Este é o destino dos que confiam em si mesmos; o fim dos que se satisfazem com as suas próprias palavras.

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Como ovelhas são postos na cova; a morte os pastoreia; ao romper do dia os retos terão domínio sobre eles; e a sua formosura se consumirá na sepultura, que lhes será por habitação.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Mas Deus remirá a minha alma do poder do sepulcro, pois me receberá.

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Não temas quando alguém se enriquece, quando a glória da sua casa aumenta.

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

Pois, quando morrer, nada levará consigo; a sua glória não descerá após ele.

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

Ainda que ele, enquanto vivo, se considera feliz e os homens o louvam quando faz o bem a si mesmo,

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

ele irá ter com a geração de seus pais; eles nunca mais verão a luz

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.

Mas o homem, embora esteja em honra, não permanece; antes é como os animais que perecem.