Psalms 144

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

Bendito seja o Senhor, minha rocha, que adestra as minhas mãos para a peleja e os meus dedos para a guerra;

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

meu refúgio e minha fortaleza, meu alto retiro e meu e meu libertador, escudo meu, em quem me refugio; ele é quem me sujeita o meu povo.

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Ó Senhor, que é o homem, para que tomes conhecimento dele, e o filho do homem, para que o consideres?

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

O homem é semelhante a um sopro; os seus dias são como a sombra que passa.

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

Abaixa, ó Senhor, o teu céu, e desce! Toca os montes, para que fumeguem!

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

Arremessa os teus raios, e dissipa-os; envia as tuas flechas, e desbarata-os!

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

Estende as tuas mãos desde o alto; livra-me, e arrebata-me das poderosas águas e da mão do estrangeiro,

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

cuja boca fala vaidade, e cuja mão direita é a destra da falsidade.

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

A ti, ó Deus, cantarei um cântico novo; com a harpa de dez cordas te cantarei louvores,

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

sim, a ti que dás a vitória aos reis, e que livras da espada maligna a teu servo Davi.

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Livra-me, e tira-me da mão do estrangeiro, cuja boca fala mentiras, e cuja mão direita é a destra da falsidade.

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

Sejam os nossos filhos, na sua mocidade, como plantas bem desenvolvidas, e as nossas filhas como pedras angulares lavradas, como as de um palácio.

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

Estejam repletos os nossos celeiros, fornecendo toda sorte de provisões; as nossas ovelhas produzam a milhares e a dezenas de milhares em nosos campos;

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

os nossos bois levem ricas cargas; e não haja assaltos, nem sortidas, nem clamores em nossas ruas!

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!

Bem-aventurado o povo a quem assim sucede! Bem-aventurado o povo cujo Deus é o Senhor.