Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Ó Senhor, a ti clamo; dá-te pressa em me acudir! Dá ouvidos à minha voz, quando a ti clamo!

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Suba a minha oração, como incenso, diante de ti, e seja o levantar das minhas mãos como o sacrifício da tarde!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Põe, ó Senhor, uma guarda à minha boca; vigia a porta dos meus lábios!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Não inclines o meu coração para o mal, nem para se ocupar de coisas más, com aqueles que praticam a iniquidade; e não coma eu das suas gulodices!

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Fira-me o justo, será isso uma benignidade; e repreenda-me, isso será como óleo sobre a minha cabeça; não o recuse a minha cabeça; mas continuarei a orar contra os feitos dos ímpios.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Quando os seus juízes forem arremessados duma penha abaixo, saberão que as palavras do Senhor são verdadeiras.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Como quando alguém lavra e sulca a terra, são os nossos ossos espalhados à boca da sepultura.

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Mas os meus olhos te contemplam, ó Senhor, meu Senhor; em ti tenho buscado refúgio; não me deixes sem defesa!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Guarda-me do laço que me armaram, e das armadilhas dos que praticam a iniquidade.

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!

Caiam os ímpios nas suas próprias redes, até que eu tenha escapado inteiramente.