Psalms 123

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

A ti levanto os meus olhos, ó tu que estás entronizado nos céus.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Eis que assim como os olhos dos servos atentam para a mão do seu senhor, e os olhos da serva para a mão de sua senhora, assim os nossos olhos atentam para o Senhor nosso Deus, até que ele se compadeça de nós.

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Compadece-te de nós, ó Senhor, compadece-te de nós, pois estamos sobremodo fartos de desprezo.

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

A nossa alma está sobremodo farta da zomabaria dos arrogantes, e do desprezo dos soberbos.