Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Porventura não tem o homem duro serviço sobre a terra? E não são os seus dias como os do jornaleiro?

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Como o escravo que suspira pela sombra, e como o jornaleiro que espera pela sua paga,

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

assim se me deram meses de escassez, e noites de aflição se me ordenaram.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Havendo-me deitado, digo: Quando me levantarei? Mas comprida é a noite, e farto-me de me revolver na cama até a alva.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

A minha carne se tem vestido de vermes e de torrões de pó; a minha pele endurece, e torna a rebentar-se.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Os meus dias são mais velozes do que a lançadeira do tecelão, e chegam ao fim sem esperança.

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Lembra-te de que a minha vida é um sopro; os meus olhos não tornarão a ver o bem.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

Os olhos dos que agora me veem não me verão mais; os teus olhos estarão sobre mim, mas não serei mais.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

Tal como a nuvem se desfaz e some, aquele que desce à sepultura nunca tornará a subir.

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Nunca mais tornará à sua casa, nem o seu lugar o conhecerá mais.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

Por isso não reprimirei a minha boca; falarei na angústia do meu espírito, queixar-me-ei na amargura da minha alma.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Sou eu o mar, ou um monstro marinho, para que me ponhas uma guarda?

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Quando digo: Confortar-me-á a minha cama, meu leito aliviará a minha queixa,

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

então me espantas com sonhos, e com visões me atemorizas;

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

de modo que eu escolheria antes a estrangulação, e a morte do que estes meus ossos.

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

A minha vida abomino; não quero viver para sempre; retira-te de mim, pois os meus dias são vaidade.

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Que é o homem, para que tanto o engrandeças, e ponhas sobre ele o teu pensamento,

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

e cada manhã o visites, e cada momento o proves?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Até quando não apartarás de mim a tua vista, nem me largarás, até que eu possa engolir a minha saliva?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Se peco, que te faço a ti, ó vigia dos homens? Por que me fizeste alvo dos teus dardos? Por que a mim mesmo me tornei pesado?

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

Por que me não perdoas a minha transgressão, e não tiras a minha iniquidade? Pois agora me deitarei no pó; tu me buscarás, porém eu não serei mais.