Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Então respondeu Elifaz, o temanita, e disse:

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Se alguém intentar falar-te, enfadarte-ás? Mas quem poderá conter as palavras?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Eis que tens ensinado a muitos, e tens fortalecido as mãos fracas.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

As tuas palavras têm sustentado aos que cambaleavam, e os joelhos desfalecentes tens fortalecido.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Mas agora que se trata de ti, te enfadas; e, tocando-te a ti, te desanimas.

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Porventura não está a tua confiança no teu temor de Deus, e a tua esperança na integridade dos teus caminhos?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Lembra-te agora disto: qual o inocente que jamais pereceu? E onde foram os retos destruídos?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Conforme tenho visto, os que lavram iniquidade e semeiam o mal segam o mesmo.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

Pelo sopro de Deus perecem, e pela rajada da sua ira são consumidos.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Cessa o rugido do leão, e a voz do leão feroz; os dentes dos leõezinhos se quebram.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Perece o leão velho por falta de presa, e os filhotes da leoa andam dispersos.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Ora, uma palavra se me disse em segredo, e os meus ouvidos perceberam um sussurro dela.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Entre pensamentos nascidos de visões noturnas, quando cai sobre os homens o sono profundo,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

sobrevieram-me o espanto e o tremor, que fizeram estremecer todos os meus ossos.

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Então um espírito passou por diante de mim; arrepiaram-se os cabelos do meu corpo.

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Parou ele, mas não pude discernir a sua aparencia; um vulto estava diante dos meus olhos; houve silêncio, então ouvi uma voz que dizia:

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Pode o homem mortal ser justo diante de Deus? Pode o varão ser puro diante do seu Criador?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Eis que Deus não confia nos seus servos, e até a seus anjos atribui loucura;

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

quanto mais aos que habitam em casas de lodo, cujo fundamento está no pó, e que são esmagados pela traça!

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Entre a manhã e a tarde são destruidos; perecem para sempre sem que disso se faça caso.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Se dentro deles é arrancada a corda da sua tenda, porventura não morrem, e isso sem atingir a sabedoria?