Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

O meu espírito está quebrantado, os meus dias se extinguem, a sepultura me está preparada!

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Deveras estou cercado de zombadores, e os meus olhos contemplam a sua provocação!

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Dá-me, peço-te, um penhor, e sê o meu fiador para contigo; quem mais há que me dê a mão?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Porque aos seus corações encobriste o entendimento, pelo que não os exaltarás.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Quem entrega os seus amigos como presa, os olhos de seus filhos desfalecerão.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Mas a mim me pôs por motejo dos povos; tornei-me como aquele em cujo rosto se cospe.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

De mágoa se escureceram os meus olhos, e todos os meus membros são como a sombra.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Os retos pasmam disso, e o inocente se levanta contra o ímpio.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Contudo o justo prossegue no seu caminho e o que tem mãos puras vai crescendo em força.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Mas tornai vós todos, e vinde, e sábio nenhum acharei entre vós.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Os meus dias passaram, frustraram-se os meus propósitos, as aspirações do meu coração.

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Convertem-me a noite em dia, e a luz, dizem, está perto das trevas.

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Se eu esperar, a sepultura é minha casa; nas trevas estendi a minha cama.

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Eu disse à cova: Tu és meu pai; e aos vermes: Vós sois minha mãe e minha irmã.

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

E onde está então a minha esperança? Sim, a minha esperança, quem a poderá ver?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Descerão comigo até as trancas da sepultura. Descansaremos juntos no pó.