Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

O homem, nascido da mulher, é de poucos dias e cheio de inquietação.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Nasce como a flor, e murcha; foge também como a sombra, e não permanece.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Sobre esse tal abres os teus olhos, e a mim me fazes entrar em juízo contigo?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Quem do imundo tirará o puro? Ninguém.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Visto que os seus dias estão determinados, contigo está o número dos seus meses; tu lhe puseste limites, e ele não poderá passar além deles.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Desvia dele o teu rosto, para que ele descanse e, como o jornaleiro, tenha contentamento no seu dia.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Porque há esperança para a árvore, que, se for cortada, ainda torne a brotar, e que não cessem os seus renovos.

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Ainda que envelheça a sua raiz na terra, e morra o seu tronco no pó,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

contudo ao cheiro das águas brotará, e lançará ramos como uma planta nova.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

O homem, porém, morre e se desfaz; sim, rende o homem o espírito, e então onde está?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Como as águas se retiram de um lago, e um rio se esgota e seca,

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

assim o homem se deita, e não se levanta; até que não haja mais céus não acordará nem será despertado de seu sono.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Oxalá me escondesses na sepultura, e me ocultasses até que a tua ira tenha passado; que me determinasses um tempo, e te lembrasses de mim!

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Morrendo o homem, acaso tornará a viver? Todos os dias da minha lida esperaria eu, até que viesse a minha mudança.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Chamar-me-ias, e eu te responderia; almejarias a obra de tuas mãos.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Então contarias os meus passos; não estarias a vigiar sobre o meu pecado;

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

a minha transgressão estaria selada num saco, e ocultarias a minha iniquidade.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Mas, na verdade, a montanha cai e se desfaz, e a rocha se remove do seu lugar.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

As águas gastam as pedras; as enchentes arrebatam o solo; assim tu fazes perecer a esperança do homem.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Prevaleces para sempre contra ele, e ele passa; mudas o seu rosto e o despedes.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Os seus filhos recebem honras, sem que ele o saiba; são humilhados sem que ele o perceba.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

Sente as dores do seu próprio corpo somente, e só por si mesmo lamenta.