II Corinthians 4

Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;

Pelo que, tendo este ministério, assim como já alcançamos misericórdia, não desfalecemos;

но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

pelo contrário, rejeitamos as coisas ocultas, que são vergonhosas, não andando com astúcia, nem adulterando a palavra de Deus; mas, pela manifestação da verdade, nós nos recomendamos à consciência de todos os homens diante de Deus.

Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

Mas, se ainda o nosso evangelho está encoberto, é naqueles que se perdem que está encoberto,

за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.

nos quais o deus deste século cegou os entendimentos dos incrédulos, para que lhes não resplandeça a luz do evangelho da glória de Cristo, o qual é a imagem de Deus.

Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.

Pois não nos pregamos a nós mesmos, mas a Cristo Jesus como Senhor; e a nós mesmos como vossos servos por amor de Jesus.

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

Porque Deus que ordenou que das trevas brilhasse a luz, brilhou em nossos corações, para a dar iluminação do conhecimento da glória de Deus na face de Jesus Cristo.

Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

Temos, porém, este tesouro em vasos de barro, para que a excelência do poder seja de Deus, e não de nós.

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

Em tudo somos atribulados, mas não angustiados; perplexos, mas não desesperados;

гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

perseguidos, mas não desamparados; abatidos, mas não destruídos;

винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.

trazendo sempre no corpo o morrer de Jesus, para que também a vida de Jesus se manifeste em nossos corpos;

Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

pois nós, que vivemos, estamos sempre entregues à morte por amor de Jesus, para que também a vida de Jesus se manifeste em nossa carne mortal.

така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.

De modo que em nós opera a morte, mas em vós a vida.

А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,

Ora, temos o mesmo espírito de fé, conforme está escrito: Cri, por isso falei; também nós cremos, por isso também falamos,

като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.

sabendo que aquele que ressuscitou o Senhor Jesus, nos ressuscitará a nós com Jesus, e nos apresentará convosco.

Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.

Pois tudo é por amor de vós, para que a graça, multiplicada por meio de muitos, faça abundar a ação de graças para glória de Deus.

Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Por isso não desfalecemos; mas ainda que o nosso homem exterior se esteja consumindo, o interior, contudo, se renova de dia em dia.

Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

Porque a nossa leve e momentânea tribulação produz para nós cada vez mais abundantemente um eterno peso de glória;

които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.

não atentando nós nas coisas que se veem, mas sim nas que se não veem; porque as que se veem são temporais, enquanto as que se não veem são eternas.