Song of Solomon 4

Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад.

Hvor fager du er, min venninne, hvor fager du er! Dine øine er duer bak ditt slør; ditt hår er som en hjord av gjeter som leirer sig nedover Gilead-fjellet.

Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна.

Dine tenner er som en hjord av klippede får som stiger op av badet; alle har de tvillinger, og intet blandt dem er uten lam.

Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

Dine leber er som en skarlagensnor, og din munn er yndig; som et stykke granateple er din tinning bak ditt slør.

Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея — всички щитове на силни мъже.

Din hals er som Davids tårn, bygget til våbenhus; tusen skjold henger på det, alle krigsmennenes skjold.

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете.

Dine bryster er som to rådyrkalver, tvillinger av et rådyr, som beiter blandt liljer.

Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана.

Når dagen blir sval og skyggene flyr, vil jeg gå til Myrra-åsen og til Virak-haugen.

Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб.

Alt er fagert ved dig, min venninne, og det er intet lyte på dig.

Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Kom med mig fra Libanon, min brud, kom med mig fra Libanon! Sku ut fra Amanas topp, fra toppen av Senir og Hermon, fra løvenes boliger, fra panternes fjell!

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

Du har vunnet mitt hjerte, min søster, min brud! Du har vunnet mitt hjerte med et eneste øiekast, med en av kjedene om din hals.

Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла — от всички аромати!

Hvor liflig din kjærlighet er, min søster, min brud! Hvor meget bedre er ikke din kjærlighet enn vin, og duften av dine salver bedre enn alle velluktende urter!

От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.

Av honning drypper dine leber, min brud! Honning og melk er under din tunge, og duften av dine klær er som duften av Libanon.

Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

En lukket have er min søster, min brud, et avstengt vell, en forseglet kilde.

Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард,

Du skyter op som en lysthave av granatepletrær med sin kostelige frukt, som cyperbusker og narder,

нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати.

nardus og safran, kalmus og kanel med alle slags viraktrær, myrra og aloëtrær og alle de beste velluktende urter.

Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.

En kilde i havene er du, en brønn med levende vann og strømmer fra Libanon.

Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните й плодове.

Våkn op, nordenvind, og kom, sønnenvind! Blås gjennem min have, så dens duft kan strømme ut! Gid min elskede vilde komme til sin have og ete dens kostelige frukt!