Romans 4

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

Hvad skal vi da si at vår far Abraham har opnådd efter kjødet?

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

For blev Abraham rettferdiggjort av gjerninger, da har han noget å rose sig av. Men det har han ikke for Gud;

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

for hvad sier Skriften? Abraham trodde Gud, og det blev regnet ham til rettferdighet;

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

men den som har gjerninger, ham tilregnes lønnen ikke av nåde, men som skyldighet;

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

den derimot som ikke har gjerninger, men tror på ham som rettferdiggjør den ugudelige, ham regnes hans tro til rettferdighet.

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

Således priser også David det menneske salig som Gud tilregner rettferdighet uten gjerninger:

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

Salige er de hvis overtredelser er forlatt, og hvis synder er skjult,

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

salig er den mann som Herren ikke tilregner synd.

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

Gjelder nu denne saligprisning de omskårne, eller også de uomskårne? Vi sier jo at troen blev regnet Abraham til rettferdighet;

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

hvorledes blev den da tilregnet ham? da han var omskåret, eller da han hadde forhud? Ikke da han var omskåret, men da han hadde forhud,

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

og han fikk omskjærelsens tegn som et segl på rettferdigheten ved den tro som han hadde da han var uomskåret, forat han skulde være far til alle de uomskårne som tror, så rettferdigheten kunde tilregnes også dem,

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

og far til de omskårne som ikke bare har omskjærelsen, men også vandrer i fotsporene av den tro som vår far Abraham hadde da han var uomskåret.

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

For ikke ved loven fikk Abraham eller hans ætt det løfte at han skulde være arving til verden, men ved troens rettferdighet.

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

For dersom de som holder sig til loven, er arvinger, da er troen blitt unyttig, og løftet blitt til intet;

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

for loven virker vrede; men hvor det ikke er nogen lov, er det heller ingen overtredelse.

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

Derfor fikk han løftet ved troen, forat det kunde være som en nåde, så løftet kunde stå fast for hele ætten, ikke bare for den som har loven, men også for den som har Abrahams tro, han som er far til oss alle

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

- som skrevet er: Til mange folks far har jeg satt dig - for Guds åsyn, hvem han trodde, han som gjør de døde levende og nevner det som ikke er til, som om det var til.

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

Mot håp trodde han med håp, forat han skulde bli mange folks far efter det som sagt var: Så skal din ætt bli;

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

og uten å bli svak i troen så han på sitt eget legeme, som var utlevd, han var næsten hundre år gammel, og på Saras utdødde morsliv;

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

på Guds løfte tvilte han ikke i vantro, men blev sterk i sin tro, idet han gav Gud æren

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

og var fullt viss på at det han hadde lovt, det var han også mektig til å gjøre.

Затова му се счете за правда.

Derfor blev det også regnet ham til rettferdighet.

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

Men ikke bare for hans skyld er det skrevet at det blev tilregnet ham,

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

men også for vår skyld, som det vil bli tilregnet, vi som tror på ham som opvakte Jesus, vår Herre, fra de døde,

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.

han som blev gitt for våre overtredelser og opreist til vår rettferdiggjørelse.