Psalms 95

(По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

Kom, la oss juble for Herren, la oss rope med fryd for vår frelses klippe!

Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

La oss trede frem for hans åsyn med pris, la oss juble for ham med salmer!

Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

For Herren er en stor Gud og en stor konge over alle guder,

В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.

han som har jordens dyp i sin hånd og fjellenes høider i eie,

Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

han som eier havet, for han har skapt det, og hans hender har gjort det tørre land.

Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

Kom, la oss kaste oss ned og bøie kne, la oss knele for Herrens, vår skapers åsyn!

Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

For han er vår Gud, og vi er det folk han før, og den hjord hans hånd leder. Vilde I dog idag høre hans røst!

не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

Forherd ikke eders hjerte, likesom ved Meriba, likesom på Massadagen i ørkenen,

когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

hvor eders fedre fristet mig! De satte mig på prøve, de som dog hadde sett min gjerning.

Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

Firti år vemmedes jeg ved den slekt, og jeg sa: De er et folk med forvillet hjerte, og de kjenner ikke mine veier.

Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!

Så svor jeg i min vrede: Sannelig, de skal ikke komme inn til min hvile.