Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

En sang; en salme av Korahs barn; til sangmesteren; efter Mahalat leannot; en læresalme av Heman, esrahitten.

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Herre, min frelses Gud! Om dagen og om natten roper jeg for dig.

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

La min bønn komme for ditt åsyn, bøi ditt øre til mitt klagerop!

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

For min sjel er mett av ulykker, og mitt liv er kommet nær til dødsriket.

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Jeg aktes like med dem som farer ned i hulen; jeg er som en mann uten kraft,

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

frigitt som en av de døde, lik de ihjelslagne som ligger i graven, som du ikke mere kommer i hu, fordi de er skilt fra din hånd.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Du har lagt mig i dypenes hule, på mørke steder, i avgrunner.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Din vrede tynger på mig, og med alle dine bølger trenger du mig. Sela.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Du har drevet mine kjenninger langt bort fra mig, du har gjort mig vederstyggelig for dem; jeg er stengt inne og kommer ikke ut.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Mitt øie er vansmektet av elendighet; jeg har påkalt dig, Herre, hver dag, jeg har utbredt mine hender til dig.

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Mon du gjør undergjerninger for de døde, eller mon dødninger står op og priser dig? Sela.

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Mon der fortelles i graven om din miskunnhet, i avgrunnen om din trofasthet?

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Mon din undergjerning blir kjent i mørket, og din rettferdighet i glemselens land?

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Men jeg roper til dig, Herre, og om morgenen kommer min bønn dig i møte.

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Hvorfor, Herre, forkaster du min sjel? Hvorfor skjuler du ditt åsyn for mig?

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Elendig er jeg og døende fra ungdommen av; jeg bærer dine redsler, jeg må fortvile.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Din vredes luer har gått over mig, dine redsler har tilintetgjort mig.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

De har omgitt mig som vann hele dagen, de har omringet mig alle sammen. Du har drevet venn og næste langt bort fra mig; mine kjenninger er det mørke sted.