Psalms 81

(По слав. 80) За първия певец. По Гитит. Псалм на Асаф. Пейте радостно на Бога, нашата сила, извикайте радостно към Бога на Яков!

Til sangmesteren, efter Gittit; av Asaf.

Запейте песен и ударете тъпанчето, благозвучната арфа заедно с лирата!

Juble for Gud, vår styrke, rop med glede for Jakobs Gud!

Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник.

Stem i sang og la pauken lyde, den liflige citar tillikemed harpen!

Защото това е наредба за Израил, закон на Бога на Яков.

Støt i basun i måneden, ved fullmånen, på vår høitids dag!

Той го постанови като свидетелство в Йосиф, когато излезе против египетската земя, където чух език, който не познавах.

For det er en lov for Israel, en rett for Jakobs Gud.

Облекчих рамото му от товара, ръцете му се освободиха от коша.

Han satte det til et vidnesbyrd i Josef da han drog ut gjennem Egyptens land. - Jeg hørte en røst som jeg ikke kjente:

Ти извика в скръбта си, и Аз те избавих, отговорих ти с тайнствения глас на гърма, изпитах те при водите на Мерива. (Села.)

Jeg fridde hans skulder fra byrden, hans hender slapp fri fra bærekurven.

Слушайте, народе Мой, и ще засвидетелствам против вас! Израилю, ако Ме послушаш,

I nøden ropte du, og jeg fridde dig ut; jeg svarte dig, skjult i tordenskyen, jeg prøvde dig ved Meriba-vannene. Sela.

да няма сред теб чужд бог, да не се покланяш на някой чужд бог —

Hør, mitt folk, og jeg vil vidne for dig! Israel, o, at du vilde høre mig:

Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведе от египетската земя — отвори широко устата си, и ще я напълня.

Det skal ikke være nogen fremmed gud hos dig, og du skal ikke tilbede utlendingens gud.

Но народът Ми не послуша гласа Ми, Израил не Ме искаше.

Jeg er Herren din Gud, som førte dig op av Egyptens land; lukk din munn vidt op, at jeg kan fylle den!

Затова ги предадох на упорството на сърцето им, ходиха по своите си намерения.

Men mitt folk hørte ikke min røst, og Israel vilde ikke lyde mig.

О, да беше Ме послушал народът Ми, да беше ходил Израил в пътищата Ми!

Så lot jeg dem fare i sitt hjertes hårdhet, forat de skulde vandre i sine egne onde råd.

Скоро бих покорил враговете им и бих обърнал ръката Си срещу противниците им.

O, at mitt folk vilde høre mig, og at Israel vilde vandre på mine veier!

Онези, които мразят ГОСПОДА, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века.

Om en liten stund vilde jeg da ydmyke deres fiender og vende min hånd imot deres motstandere.

С най-тлъстата пшеница би ги хранил и с мед от скалата бих те наситил.

De som hater Herren, skulde smigre for dem, og deres tid skulde vare evindelig. Og han skulde fø dem med den beste hvete, og jeg skulde mette dig med honning fra klippen.