Psalms 78

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

En læresalme av Asaf. Lytt, mitt folk, til min lære, bøi eders ører til min munns ord!

Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

Jeg vil oplate min munn med tankesprog, jeg vil la utstrømme gåtefulle ord fra fordums tid.

Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

Det vi har hørt og vet, og det våre fedre har fortalt oss,

няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

det vil vi ikke dølge for deres barn, men for den kommende slekt fortelle Herrens pris og hans styrke og de undergjerninger som han har gjort.

Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

Han har reist et vidnesbyrd i Jakob og satt en lov i Israel, som han bød våre fedre å kunngjøre sine barn,

за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;

forat den kommende slekt, de barn som skulde fødes, kunde kjenne dem, kunde stå frem og fortelle dem for sine barn

и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

og sette sitt håp til Gud og ikke glemme Guds gjerninger, men holde hans bud

и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

og ikke være som deres fedre, en opsetsig og gjenstridig slekt, en slekt som ikke gjorde sitt hjerte fast, og hvis ånd ikke var trofast mot Gud.

Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

Efra'ims barn, de rustede bueskyttere, vendte om på stridens dag.

Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

De holdt ikke Guds pakt og vilde ikke vandre i hans lov,

и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

og de glemte hans store gjerninger og de under som han hadde latt dem se.

Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.

For deres fedres øine hadde han gjort under i Egyptens land, på Soans mark.

Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

Han kløvde havet og lot dem gå gjennem det og lot vannet stå som en dynge.

И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.

Og han ledet dem ved skyen om dagen og hele natten ved ildens lys.

Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

Han kløvde klipper i ørkenen og gav dem å drikke som av store vanndyp.

Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

Og han lot bekker gå ut av klippen og vann flyte ned som strømmer.

Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.

Men de blev ennu ved å synde mot ham, å være gjenstridige mot den Høieste i ørkenen.

Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

Og de fristet Gud i sitt hjerte, så de krevde mat efter sin lyst.

И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Og de talte mot Gud, de sa: Kan vel Gud dekke bord i ørkenen?

Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

Se, han har slått klippen så det fløt ut vann, og bekker strømmet over; mon han også kan gi brød, eller kan han komme med kjøtt til sitt folk?

Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

Derfor, da Herren hørte det, harmedes han, og ild optendtes mot Jakob, og vrede reiste sig mot Israel,

защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

fordi de ikke trodde på Gud og ikke stolte på hans frelse.

Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

Og han gav skyene der oppe befaling og åpnet himmelens porter.

и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.

Og han lot manna regne over dem til føde og gav dem himmelkorn.

Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

Englebrød åt enhver; han sendte dem næring til mette.

Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

Han lot østenvinden fare ut i himmelen og førte sønnenvinden frem ved sin styrke.

Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

Og han lot kjøtt regne ned over dem som støv og vingede fugler som havets sand,

направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

og han lot dem falle ned midt i deres leir, rundt omkring deres boliger.

И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

Og de åt og blev såre mette, og det de lystet efter, gav han dem.

Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

De hadde ennu ikke latt fare det de lystet efter, ennu var deres mat i deres munn,

и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

da reiste Guds vrede sig mot dem, og han herjet blandt deres kraftfulle menn, og Israels unge menn slo han ned.

И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

Med alt dette syndet de enda og trodde ikke på hans undergjerninger.

Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.

Derfor lot han deres dager svinne bort i tomhet og deres år i forskrekkelse.

Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

Når han herjet blandt dem, da spurte de efter ham og vendte om og søkte Gud

И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

og kom i hu at Gud var deres klippe, og den høieste Gud deres gjenløser.

Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

Men de smigret for ham med sin munn og løi for ham med sin tunge.

защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

Og deres hjerte hang ikke fast ved ham, og de var ikke tro mot hans pakt.

Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

Men han, han er miskunnelig, han tilgir misgjerning og forderver ikke; mange ganger lot han sin vrede vende om og lot ikke all sin harme bryte frem.

защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

Og han kom i hu at de var kjød, et åndepust som farer avsted og ikke kommer tilbake.

Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!

Hvor titt var de ikke gjenstridige mot ham i ørkenen, gjorde ham sorg på de øde steder!

Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

Og de fristet Gud på ny og krenket Israels Hellige.

Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

De kom ikke hans hånd i hu den dag han forløste dem fra fienden,

когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.

han som gjorde sine tegn i Egypten og sine under på Soans mark.

Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

Han gjorde deres elver til blod, og sine rinnende vann kunde de ikke drikke.

Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

Han sendte imot dem fluesvermer som fortærte dem, og frosk som fordervet dem.

Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.

Og han gav gnageren deres grøde og gresshoppen deres høst.

Порази лозята им с град и черниците им — със слана.

Han slo deres vintrær ned med hagl og deres morbærtrær med haglstener.

Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.

Og han overgav deres fe til haglet og deres hjorder til ildsluer.

Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.

Han slapp sin brennende vrede løs mot dem, harme og forbitrelse og trengsel, en sending av ulykkes-bud.

Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

Han brøt vei for sin vrede, sparte ikke deres sjel for døden, overgav deres liv til pesten.

Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

Og han slo alle førstefødte i Egypten, styrkens førstegrøde i Kams telter.

А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

Og han lot sitt folk bryte op som en fåreflokk og førte dem som en hjord i ørkenen.

Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

Og han ledet dem tryggelig, og de fryktet ikke, men havet skjulte deres fiender.

Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.

Og han førte dem til sitt hellige landemerke, til det berg hans høire hånd hadde vunnet.

Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

Og han drev hedningene ut for deres åsyn og lot deres land tilfalle dem som arvedel og lot Israels stammer bo i deres telter.

Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,

Men de fristet Gud, den Høieste, og var gjenstridige mot ham, og de aktet ikke på hans vidnesbyrd.

а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

De vek av og var troløse, som deres fedre, de vendte om, likesom en bue som svikter.

И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

Og de vakte hans harme med sine offerhauger og gjorde ham nidkjær med sine utskårne billeder.

Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

Gud hørte det og blev vred, og han blev såre kjed av Israel.

и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

Og han forlot sin bolig i Silo, det telt han hadde opslått blandt menneskene.

и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.

Og han overgav sin styrke til fangenskap og sin herlighet i fiendens hånd.

Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

Og han overgav sitt folk til sverdet og harmedes på sin arv.

Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

Ild fortærte dets unge menn, og dets jomfruer fikk ingen brudesang.

Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

Dets prester falt for sverdet, og dets enker holdt ikke klagemål.

Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

Da våknet Herren som en sovende, som en helt som jubler av vin.

И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

Og han slo sine motstandere tilbake, påførte dem en evig skam.

И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

Og han forkastet Josefs telt og utvalgte ikke Efra'ims stamme,

а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

men han utvalgte Juda stamme, Sions berg som han elsket.

Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

Og han bygget sin helligdom lik høie fjell, lik jorden, som han har grunnfestet for evig tid.

Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

Og han utvalgte David, sin tjener, og tok ham fra fårehegnene;

доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

fra de melkende får som han gikk bakefter, hentet han ham til å vokte Jakob, sitt folk, og Israel, sin arv.

И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.

Og han voktet dem efter sitt hjertes opriktighet og ledet dem med sin forstandige hånd.