Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Til sangmesteren, for Jedutun; av Asaf; en salme.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

Min røst er til Gud, og jeg vil rope; min røst er til Gud, og han vil vende øret til mig.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

På min nøds dag søker jeg Herren; min hånd er utrakt om natten og blir ikke trett, min sjel vil ikke la sig trøste.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Jeg vil komme Gud i hu og sukke; jeg vil gruble, og min ånd vansmekter. Sela.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Du holder mine øine oppe i nattevaktene; jeg er urolig og taler ikke.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Jeg tenker på fordums dager, på de lengst fremfarne år.

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Jeg vil komme i hu mitt strengespill om natten, i mitt hjerte vil jeg gruble, og min ånd ransaker.

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Vil da Herren forkaste i all evighet, og vil han ikke mere bli ved å vise nåde?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Er det for all tid ute med hans miskunnhet? er hans løfte blitt til intet slekt efter slekt?

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Har Gud glemt å være nådig? Har han i vrede tillukket sin barmhjertighet? Sela.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Jeg sier: Dette er min plage, det er år fra den Høiestes høire hånd.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Jeg vil forkynne Herrens gjerninger; for jeg vil komme dine under i hu fra fordums tid.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Og jeg vil eftertenke alt ditt verk, og på dine store gjerninger vil jeg grunde.

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Gud! Din vei er i hellighet; hvem er en gud stor som Gud?

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Du er den Gud som gjør under; du har kunngjort din styrke blandt folkene.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Du har forløst ditt folk med velde, Jakobs og Josefs barn. Sela.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Vannene så dig, Gud, vannene så dig, de bevet, ja avgrunnene skalv.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Skyene utøste vann, himlene lot sin røst høre, ja dine piler fløi hit og dit.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Din tordens røst lød i stormhvirvelen, lyn lyste op jorderike, jorden bevet og skalv.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Gjennem havet gikk din vei, og dine stier gjennem store vann, og dine fotspor blev ikke kjent. Du førte ditt folk som en hjord ved Moses' og Arons hånd.