Psalms 74

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

En læresalme av Asaf. Hvorfor, Gud, har du forkastet oss for evig tid? Hvorfor ryker din vrede mot den hjord du før?

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Kom i hu din menighet, som du vant din i fordums tid, som du gjenløste til å være din arvs stamme, Sions berg, hvor du tok bolig!

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

Opløft dine trin til de evige grushoper! Alt har fienden fordervet i helligdommen.

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Dine motstandere har brølt midt i ditt forsamlingshus; de har satt sine egne tegn op til tegn.

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

Det var et syn som når økser løftes i tykke skogen.

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

Og nu, alt det som fantes av billedverk, det slo de sønder med øks og hammer.

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

De har satt ild på din helligdom; like til grunnen har de vanhelliget ditt navns bolig.

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

De har sagt i sitt hjerte: Vi vil ødelegge dem alle tilsammen! De har opbrent alle Guds forsamlingshus i landet.

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Våre egne tegn ser vi ikke; det er ikke nogen profet mere, ikke nogen hos oss som vet hvor lenge det skal vare.

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Hvor lenge, Gud, skal motstanderen håne, fienden forakte ditt navn evindelig?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

Hvorfor drar du din hånd, din høire hånd tilbake? Ta den ut av din barm og ødelegg!

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

Gud er dog min konge fra fordums tid, han som skaper frelse på den vide jord.

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Du er den som skilte havet med din styrke, knuste dragenes hoder på vannene.

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Du sønderslo Leviatans hoder, du gav den til føde for ørkenens folk.

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Du lot kilde og bekk bryte frem, du uttørket evige strømmer.

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

Dig hører dagen til, dig også natten; du har skapt himmellysene og solen.

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

Du har fastsatt alle jordens grenser; sommer og vinter - du har dannet dem.

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Kom dette i hu: Fienden har hånet Herren, og et dårlig folk har foraktet ditt navn!

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Overgi ikke din turteldue til den mordlystne skare, glem ikke dine elendiges skare evindelig!

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Se til pakten! For landets mørke steder er fulle av volds boliger.

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

La ikke den undertrykte vende tilbake med skam, la den elendige og fattige love ditt navn!

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Reis dig, Gud, før din sak, kom i hu at du blir hånet av dåren hele dagen!

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

Glem ikke dine fienders røst, dine motstanderes bulder, som stiger op all tid!