Psalms 73

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

En salme av Asaf. Ja, Gud er god mot Israel, mot de rene av hjertet.

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

Men jeg - nær hadde mine føtter snublet, på lite nær var mine trin glidd ut.

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

For jeg harmedes over de overmodige da jeg så at det gikk de ugudelige vel.

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

For de er fri for lidelser inntil sin død, og deres styrke er vel ved makt.

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

De kjenner ikke til nød som andre folk, og de blir ikke plaget som andre mennesker.

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

Derfor er overmot deres halssmykke, vold omhyller dem som et klædebon.

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

Deres øine står ut av fedme, hjertets tanker bryter frem.

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

De håner og taler i ondskap om undertrykkelse; fra det høie taler de.

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

De løfter sin munn op til himmelen, og deres tunge farer frem på jorden.

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

Derfor får de sitt folk til å vende sig om til dem, og vann i overflod suger de i sig.

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

Og de sier: Hvorledes skulde Gud vite noget? Er det vel kunnskap hos den Høieste?

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

Se, dette er de ugudelige, og evig trygge vokser de i velmakt.

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

Ja, forgjeves har jeg renset mitt hjerte og tvettet mine hender i uskyld;

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

jeg blev dog plaget hele dagen, og hver morgen kom til mig med tukt.

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

Dersom jeg hadde sagt: Jeg vil tale således, se, da hadde jeg vært troløs mot dine barns slekt.

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

Og jeg tenkte efter for å forstå dette; det var en plage i mine øine

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

- inntil jeg gikk inn i Guds helligdommer og gav akt på deres endelikt.

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

Ja, på glatte steder setter du dem; du lot dem falle, så de gikk til grunne.

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

Hvor de blev ødelagt i et øieblikk! De gikk under og tok ende med forferdelse.

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

Likesom en akter for intet en drøm når en har våknet op, således akter du, Herre, deres skyggebillede for intet når du våkner op.

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

Når mitt hjerte var bittert, og det stakk mig i mine nyrer,

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

da var jeg ufornuftig og forstod intet; som et dyr var jeg imot dig.

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

Men jeg blir alltid hos dig, du har grepet min høire hånd.

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

Du leder mig ved ditt råd, og derefter optar du mig i herlighet.

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Hvem har jeg ellers i himmelen? Og når jeg har dig, har jeg ikke lyst til noget på jorden.

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

Vansmekter enn mitt kjød og mitt hjerte, så er dog Gud mitt hjertes klippe og min del evindelig.

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

For se, de som holder sig borte fra dig, går til grunne; du utrydder hver den som faller fra dig i hor.

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

Men for mig er det godt å holde mig nær til Gud; jeg setter min lit til Herren, Israels Gud, for å fortelle alle dine gjerninger.