Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

En salme av David; til ihukommelse.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Herre, straff mig ikke i din vrede, og tukt mig ikke i din harme!

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

For dine piler har rammet mig, og din hånd er falt tungt på mig.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

Det er intet friskt i mitt kjød for din vredes skyld, det er ingen fred i mine ben for min synds skyld.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

For mine misgjerninger går over mitt hode, som en tung byrde er de mig for tunge.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Mine bylder lukter ille, de råtner for min dårskaps skyld.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

Jeg er kroket, aldeles nedbøiet; hele dagen går jeg i sørgeklær.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

For mine lender er fulle av brand, og det er intet friskt i mitt kjød.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Jeg er kold og stiv og aldeles knust, jeg hyler for mitt hjertes stønnen.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

Herre, for ditt åsyn er all min lengsel, og mitt sukk er ikke skjult for dig.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

Mitt hjerte slår heftig, min kraft har sviktet mig, og mine øines lys, endog det er borte for mig.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Mine venner og mine frender holder sig i avstand fra min plage, og mine nærmeste står langt borte.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Og de som står mig efter livet, setter snarer, og de som søker min ulykke, taler om undergang, og på svik tenker de den hele dag.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

Og jeg er som en døv, jeg hører ikke, og som en stum, som ikke later op sin munn.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Ja, jeg er som en mann som ikke hører, og som ikke har motsigelse i sin munn.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

For til dig, Herre, står mitt håp; du skal svare, Herre min Gud!

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

For jeg sier: De vil ellers glede sig over mig; når min fot vakler, ophøier de sig over mig.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

For jeg er nær ved å falle, og min smerte er alltid for mig.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

For jeg bekjenner min misgjerning, jeg sørger over min synd.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Og mine fiender lever, er mektige, og mange er de som hater mig uten årsak.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Og de som gjengjelder godt med ondt, står mig imot, fordi jeg jager efter det gode.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

Forlat mig ikke, Herre! Min Gud, vær ikke langt borte fra mig! Skynd dig å hjelpe mig, Herre, min frelse!