Psalms 22

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Til sangmesteren; efter "Morgenrødens hind"; en salme av David.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Min Gud! Min Gud! Hvorfor har du forlatt mig? Langt borte fra min frelse er min klages ord.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Min Gud! Jeg roper om dagen, og du svarer ikke, og om natten, og jeg får ikke tie.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

Og du er dog hellig, du som troner over Israels lovsanger.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

Til dig satte våre fedre sin lit; de satte sin lit til dig, og du utfridde dem.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

Til dig ropte de, og de blev reddet; til dig satte de sin lit, og de blev ikke til skamme.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

Men jeg er en orm og ikke en mann, menneskers spott og folks forakt.

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Alle de som ser mig, spotter mig, vrenger munnen, ryster på hodet og sier:

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Sett din vei i Herrens hånd! Han skal redde ham, han skal utfri ham, siden han har behag i ham.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Ja, du er den som drog mig frem av mors liv, som lot mig hvile trygt ved min mors bryst.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

På dig er jeg kastet fra mors liv; fra min mors skjød er du min Gud.

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Vær ikke langt borte fra mig! for trengselen er nær, og det er ingen hjelper.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Sterke okser omringer mig, Basans okser kringsetter mig.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

De spiler op sin munn imot mig som en sønderrivende og brølende løve.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Jeg er utøst som vann, og alle mine ben skiller sig at; mitt hjerte er som voks, smeltet midt i mitt liv.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Min kraft er optørket som et potteskår, og min tunge henger fast ved mine gommer, og i dødens støv legger du mig.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

For hunder omringer mig, de ondes hop kringsetter mig; de har gjennemboret mine hender og mine føtter.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Jeg kan telle alle mine ben; de ser til, de ser på mig med lyst.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

De deler mine klær mellem sig og kaster lodd om min kjortel.

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Men du? Herre, vær ikke langt borte, du min styrke, skynd dig å hjelpe mig!

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Redd min sjel fra sverdet, mitt eneste fra hunders vold!

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

Frels mig fra løvens gap, og fra villoksenes horn - du bønnhører mig!

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

Jeg vil kunngjøre ditt navn for mine brødre, midt i menigheten vil jeg love dig.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

I som frykter Herren, lov ham, all Jakobs ætt, ær ham, og frykt for ham, all Israels ætt!

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

For han har ikke foraktet og ikke avskydd den elendiges elendighet og ikke skjult sitt åsyn for ham; men da han ropte til ham, hørte han.

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

Fra dig utgår min pris i en stor forsamling; mine løfter vil jeg holde for deres øine som frykter ham.

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

De saktmodige skal ete og bli mette; de som søker Herren, skal love ham; eders hjerte leve til evig tid!

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

Alle jordens ender skal komme det i hu og vende om til Herren, og alle folkenes slekter skal tilbede for ditt åsyn.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

For riket hører Herren til, og han hersker over folkene.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Alle jordens rikmenn skal ete og tilbede; for hans åsyn skal alle de bøie sig som stiger ned i støvet, og den som ikke kan holde sin sjel i live.

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.

Efterkommerne skal tjene ham, der skal fortelles om Herren til efterslekten. De skal komme og kunngjøre hans rettferdighet for det folk som blir født, at han har gjort det.