Psalms 2

2:1

Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?

Hvorfor larmer hedningene og grunder folkene på det som fåfengt er?

2:2

Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,

Jordens konger reiser sig, og fyrstene rådslår sammen mot Herren og mot hans salvede:

2:3

и казват: Нека разкъсаме връзките Им и въжетата Им нека отхвърлим от себе си!

La oss sprenge deres bånd og kaste deres rep av oss!

2:4

Този, който седи в небесата, ще се смее, Господ ще им се подиграе.

Han som troner i himmelen, ler, Herren spotter dem.

2:5

Тогава ще им говори в гнева Си и ще ги ужаси в яростта Си.

Så taler han til dem i sin vrede, og i sin harme forferder han dem:

2:6

Ще каже: Я Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм!

Og jeg har dog innsatt min konge på Sion, mitt hellige berg!

2:7

Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.

Jeg vil kunngjøre hvad fastsatt er: Herren sa til mig: Du er min sønn, jeg har født dig idag.

2:8

Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища.

Begjær av mig! Så vil jeg gi dig hedningene til arv og jordens ender til eie.

2:9

Ще ги управляваш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд.

Du skal knuse dem med jernstav; som en pottemakers kar skal du sønderslå dem.

2:10

Затова сега, вразумете се, царе, поучете се, земни съдии.

Og nu, I konger, gå viselig frem! La eder advare, I dommere på jorden!

2:11

Слугувайте на ГОСПОДА със страх и радвайте се с трепет.

Tjen Herren med frykt og juble med beven!

2:12

Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя, когато след малко пламне Неговият гняв. Блажени всички, които се уповават на Него.

Kyss Sønnen, forat han ikke skal bli vred, og I gå til grunne på veien! For snart kunde hans vrede optendes. Salige er alle de som tar sin tilflukt til ham.